При едно от моите посещения разправям с негодувание на Учителя, че нашата много известна общественица Рачопетрова държи сказки против безморалието на съвременните млади момичета. Учителят ме изслуша и каза: „Рекох, защо не и отговориш с друга сказка?", прибавяйки, че ще имам около сто души слушатели.
Останах много учудена от това Негово предложение, но го приех с възторг. Поради тази сказка трябваше да отида при Учителя няколко пъти. Той искаше да чуе какво съм написала. Насърчаваше ме и често добавяше: „Рекох, чистота, чистота". След като Учителят одобри завършената статия, озаглавена: „Новият образ на днешното младо момиче", отидох при директора на Музикалната академия, г-н Брашеванов, който веднага ми позволи да държа сказката в салона на Академията. Изнесох сказката на уречения ден. Действително публиката бе около сто души. Имах извънреден успех. Даже директорът на радио - София ме поздрави и ме помоли да съкратя сказката, за да се предаде по радиото. Учителят не позволи. Опитът беше вече направен.
Друг опит. Един зимен ден пристигна у дома сестра Добринка, певицата. Учителят и заръчал да отида утре и Му приготвя печката в приемната стая. Рано на следващата утрин, аз бях вече там, радостна, че Учителя иска нещичко да направя за Него.
От материалите натрупани около печката подредих вътре печката за запалване, както си знаех. Учителят влиза, казвайки: „Рекох, запали печката". Със затаен дъх драснах клечката кибрит. Пламъците весело заиграха, и аз весело му целунах ръката и се завърнах в града.
