Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - во дата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града.
Сега разбрах, че изпуснах добрия случай да науча повече за учението на Г-н Дънов.
Но наскоро ми се отдаде нов случай. Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с една нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих на уречения ден към тях. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме някои беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги-беседи със забележката да му ги върна. Благодарих му и си отидох.
На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът на Лулчев бе: „Не сте още готова".
Един след обяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?" Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро." Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я. А аз като стрела изхвръкнах навън, и никога вече не стъпих там. След това обаче, през много нощи, аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя.
На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика. Когато влезнах в салона към 10 часа, салонът беше вече препълнен с хора, пеещи духовни песни. Наскоро г-н Дънов влезе в салона с бодри стъпки и се отправи към катедрата. След молитва от всички присъствуващи г-н Дънов прочете някакъв пасаж от Библията, след което започна своята беседа. Той говореше спокойно с ясен, топъл глас, без ораторски афектации т.е. с желание да наложи своите разбирания. Той говореше по-скоро като един учител, който разкриваше и обясняваше вечните закони в природата. Представяйки природата като един жив организъм оживен от проявената Божия любов. Аз го слушах с цялото си същество, като всяка Негова мисъл откликваше хармонично в моята душа. Аз ликувах: Най-после намерих, след дълго търсене моя Учител, който ще ми покаже и даде знанието водещо към светлината.
От тази неделя, аз започнах да посещавам редовно неделните беседи.
