Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя. Но независимо от това, те все пак живееха с едно самочувствие на фактори в окултния живот на българското общество и след заминаването на техния син Венинг, те организират редовни срещи с него - сеанси, при които той им дава известни сведения, дори им дава напътствия. Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг. Значи тука има бомба, и тука има бомба. И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението.
В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.
