Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях.
