Неделчо Попов беше един от нашите млади братя тогава. Знам, че брат Борис много го обичаше и се обръщаше към него с много милото така звание "гълъбе". Той беше също много предан на Учителя, работеше, даже на него дължим снабдяването с хартия от държавната печатница, понеже той работеше там, за да се отпечатат някои ценни неща от беседите на Учителя, трудове на някои наши братя и той много често придружаваше Учителя на концерти. Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя.
