Отново в София. 1942 г. След двугодишна учителска служба в Казанлък, отново се завърнах в София и бях назначена в американският колеж в с. Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя. Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там. С радост приех тази покана и подадох заявлението си. Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход. И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си. Беше за мене също приятно изненадващо, когато една сутрин преди започване на учебните занятия на моята врата се почука и влезе съпругата на директора, г-жа Бляк. Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз потвърдих нейните думи. Отношението на директора Бляк, флейд Бляк и на другите ми колеги американци беше много добро. Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме. Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно. След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа. И така есента на 1942 г. получих назначение във И.мъжка гимназия в София. Веднъж след пристигането ми за ваканция от Казанлък, посетих Учителя, за да Му предам поздрави от приятелското семейство Камбурови, които пожелаха да донеса на Учителя един буркан с мармалад от сливи. Когато връчих на Учителя изпратеното заедно с поздравите от брат Камбуров, Той ме запита как съм. Отговорих Му с веселост, че съм добре, но малко ми е раздразнено гърлото. Разбира се това съвсем леко раздразнение на гърлото ми далеч не ме безпокоеше. Но за мое учудване Учителят веднага се качи в стаята си и ми донесе една бяла порцеланова чаена чаша пълна с един специален маджун, който Учителят приготовляваше за такива неразположения на гърлата. Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи. Направи ми особено силно впечатление Неговата деликатна и предана грижа в този случай. И сега не веднъж си спомням тази изключително нежна изява на Учителя и размишлявам за онази необикновена чуткост към най-малките страдания, която е присъща на великата Любов на Бога към нас, малките, невръстните и невежите деца в пътя на живота. В: И беше сладък маджуна? Веска: Много приятен и тогава отидох при Райна Калпакчиева и им казах: "Вземете си и вие от него, защото може да ви потрябва". Аз и сега си страдам от фарингит. Моето уязвимо място е гърлото, понеже пеех и много си пазех аз гърлото на времето. Имах много хубави височини, имах голям диапазон, височини и големи височини и по едно време мислех така да вземам по-сериозни уроци по пеене.Отивам при Ана Тодорова. Тя беше мецосопран. Отивам след това да ми пробва гласа балдъ-зата на Георги Томалевски Бернщайн, Гизела Бернщайн. Тя каза: "О-о, ще ви направя великолепна Джилда!" Това са горе колоратурите. Но тогава беше военно време, аз нямах и много пари да плащам уроци. Казах на Гизела, а тя: "Абе елате, без пари ще ви предавам. Елате само да учите пеене при мене". Ех, не ми беше удобно, но Учителят беше много внимателен, тогава ми направи впечатление. "Ех, гърлото ме боли, ще ми мине." То тогава бързо ми минаваше, понеже млад човек, организмът се справя сам. Но тука иска да каже бъди внимателна, това ти е подарено от природата, а ти така. Невежество, мрак, колкото си щеш.
