Първата вечер пренощувахме в хотел "Балкан" и вече трябва да ми търси брат ми квартира. Отиваме при наши познати, д-р Паранжилов, да го питаме дали знае някъде квартира. "О-о, тука живее една много добра австрийка, която дава целия горен етаж под наем." Австрийката фрау Берта Бочарова, съпруга на един бивш казанлъчанин, който е лекар, който е завършил във Виена и тя идва да живее с него млада. Тя дава целия горен етаж под наем. Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно отделение със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка. Адриана, която пък беше дошла да бъде като частна учителка на децата на директора на фабриката "Копрони". Тя беше военна фабрика, която с договор бяхме дали на италианска компания. Той беше инженер Калигарис, а тя беше преподавател на неговите деца. Но аз както съм винаги затворена, отивам: "Добър ден, добър ден", повече нищо. А в другата стая живееше една българка, детска учителка. Значи три учителки обитавахме целият етаж. В гимназията беше много интересен първия час. Брат ми си отиде, а Берта му каза така: "Бъдете спокоен, вашата сестра ще бъде тука като при майка си". И аз там тогава получавах заплата 1200 лв. 600 лв. плащах наем, обаче със закуска и с прислуга. Аз нито шетах, нито перях, нито чистех, само си знаех ученето, четенето и разходките. И тя прие това нещо, защото имаше такава жена, която й чистеше. И сега отивам в гимназията "Св. Кирил и Методий". Аз с една черна престилка с бяла якичка. Директорът беше математик: "О, вие ли сте госпожице Величкова?" Викам: "Да". "Ама те учениците ще ви посрещнат и приемат като нова ученичка." Бях слабичка, така. Отивам и влизам в един осми клас, смесени момичета и момчета - и първата ми лекция беше върху една балада на Шилер. Много се радвах, че гимназията се нарича "Св. Кирил и Методий". Много хубави, будни деца имах там. Завърших си аз лекцията и преди да пристъпя от катедрата, за да си изляза, един ученик излиза, прави знак на учениците да станат и запяват "Одата на радостта" от 9. симфония на Бетовен, а пък текста е от Шилер. Много красиво, първия ми немски час, беше много трогателно. И така започнах много хубава работа с тези деца, имах и някои частни уроци. Но по едно време беше някъде към пролетта, едно тъжно, дъждовно време и моята хазайка ми казва: "Госпожице Величкова, насреща ви живее италианка. Знам че вие сте учили италиански. Знаете ли, тя преживява нещо много тъжно сега". Казвам: "Какво?" "Ами получила съобщение, че майка й е починала. Идете да я посетите!" И аз чукнах на вратата на Адрияна и викам: "Добър ден. Изказвам моите съболезнования. Не плачете, тя майка ви е жива". В това време, а и в нейната стая имаше също така библиотека, и се отваря вратата на библиотеката. И тя казва: "Ето, това е признак, че майка ми е жива". И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка.
Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен. Тази жена, много мила, много умна жена, при нея идваха на гости, и то всеки... тя имаше турска баня вкъщи, там се къпеха и идваха на гости и Чудомир, писателя значи Чудомир с жена си. А жена му беше учителка в гимназията по рисуване, една много симпатична жена. Тя се казваше Чорбаджийска по баща. Идваха да се къпят и ми правеше впечатление, че те много уважаваха г-жа Бочарова и после разбрах, че нейния съпруг, с него се е запознала във Виена, когато е следвал като студент по медицина, идват в България, създават си семейство и след 10-годишен живот той се увлича по някаква си сестра и напуска Казанлък и отива в Бургас да живее и я напуска нея с трите деца. Всичките нейни близки с голямо уважение, с голяма почит към нея се притичат на помощ, помагат й кой както може. Тя дава под наем горните стаи, това е. И тя никога не се оплака. Беше много чиста, много спретната, много изискана, много етична жена. Много хубав живот съм имала при нея. Двете с италианката когато си вземахме заплатата винаги я канехме на ресторант. Така всеки месец я поканвахме на ресторант. Тази жена обаче е имала една странна съдба. Оставя я мъжът й.
