ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА 1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете за вашето семейство, за баща ви, майка ви, от къде идват, как се казват и т.н. Веска Величкова: За рода на баща ми нямам много сведения въобще, защото той е роден в Димотика, а след това неговото семейство е отишло да живее в Одрин. Баща ми се нарича Велю Апостолов Величков. Той е от Димотика родом, а после отива да живее в Одрин. Но по кое време не мога точно да ви кажа. Димотика е в Беломорието, в беломорска Тракия. Баща му, моя дядо е бил търговец. Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България. Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми. В: Така случайно ли? Веска: Така, просто запитал: "Ти търсиш евангелско момиче. В това семейство Гидикови има четири дъщери и там би могъл да се запознаеш". Майка ми по баща се нарича Иванка Гидикова. Баща й Гавраил Гидиков е от Клисура. Той се родей с Христо Г. Данов, първият печатар и кни-жар в България. И на времето, от дядо зная, когато България прави първите опити за освобождение, дядо ми бил малко момченце и е носил парцали на Боримечката за черешовото топче. Това го зная от дядо ми. Дядо ми беше много интелигентен човек. Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни търговски предприятия. Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка. Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци. Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя. И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам. И така нали ги запознавал баща й бил начетен, образован и обяснява на баба ми, която не е имала кой знае какво образование. След това се връщат в България. Връщайки се в България се озовават при една много бедна материална база, защото неговите братя са решили, че той бидейки вече в странство си е взел каквото е взел от наследството и той не получава тука никакъв имот. Тъй че той беше така един от най-скромните в материално отношение хора. И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи. И баба ми като малко дете се е вмъкнала в тая кабинка и вижда, че там седи един калугер, монах, който сипва водичка през тези процепи на иконата и хората мислят, че иконата плаче. Баба ми видяла така една от фалшивите страни, макар че православната църква си има своето прекрасно влияние, прекрасна мисия за оформяне религиозното съзнание на българския народ. Във всеки случай на нея й харесва евангелското богослужение понеже първо там тя научава да пее хубави евангелски песни. Всички ние вкъщи бяхме цял хор. И баба ми й харесва, понеже там се изучават инструменти, хармониум, който ръководи винаги богослужението. Дядо ми е свирел с цигулка, след това са имали хорове, дамски и мъжки смесени. Самото богослужение се съпровожда от пеене, при което самите творби, песните, които се пеят, те са творби на Моцарт, на Хайдън, на големи европейски майстори на тоновото изкуство, една голяма част, от които са били протестанти, Хендел и други американски композитори и у нас се култивира много музикалното обучение. След това пък в нея е имало освен проповедта, която пасторът произнася сутринта на амвона в неделя, след това е имало неделно училище, където всеки неделен ден се изучава даден стих или дадена глава от Евангелието, от Библията и така ние още от деца се запознаваме с историята на християнството, с цялата християнска религия, нейните изисквания, нейните принципи, добродетелите, които тя трябва да съгради у човека,който се нарича християнин. И така баба ми след време разбира се и дядо ми, който също е православен, се увличат, създават си връзки, приятелски и така остават до края на живота си в лоното на евангелската църква. В: Това е вашият дядо? Веска: Това е дядо ми, баща на майка ми. В: Който се казваше? Веска: Гавраил Гидиков, на когото е кръстен Гали. Сега маминото семейство: Мама е най-голямата - Иванка. Тя е кръстена на майката на баща си. В: Те колко деца са? Веска: Четири момичета. Втората е Мария, третата Невена. Тя е още жива. Тя е 94-годишна леля ми във Варна. Запазен ум, всичко, пъргава, работлива, чиста, спретната с много интереси, чете си, занимава се. Тя беше много красиво същество. Най-малката сестра на майка ми е Надежда, тя е завършила българска филология и беше учителка по български език в Мехомия - Банско, в Разлог. В целия дом много се е култивирала музиката, пеели при различни случаи, празненства вкъщи, рождени, именни дни, християнски празници, винаги се събирали приятели и са музицирали. Мама имаше много хубав сопран и леля ми Невенка. А другите ми лели имаха много хубав алт. Така че в къщата винаги е имало музика и много богат духовен живот. Баба ми е ръководела благотворителното женско дружество към черквата в Пловдив. Имаше и младежко дружество. Децата бяха обединени в една група, изнасяха представления по случай Христовите празници, Рождество Христово и по този начин те са живели в един много красив свят, защото тогава евангелизмът имаше своя разцвет. Тогава се оформят и тези така наречени библейски работници, които разпространяват Евангелието, пътуват. Учителят говори за такива библейски работници, с които той има също връзка, понеже Учителят също минава през евангелска среда, вие го знаете това нещо. Даже баба Мария, неговата сестра посещаваше до край д-р Лонг. Един зимен неделен ден, когато отива на богослужение пада и си счупва крака и така си заминава доколкото съм чула за баба Мария. И тогава Учителят, завръщайки се от Америка, това е било през 1895 г. нататък някъде обикаля цяла България, търси учениците си. Той знае вече кой къде ще дойде и си търси базата, с която Той ще работи в България. И много често е посещавал домът на дядо ми и на баба ми. Те са го наричали г-н Дънов, но си остават в лоното на евангелската черква. Учителят създава общество, но е нямало беседи може би тогава. А когато Той е посещавал дома на дядо ми, майка ми много често е била тази, която му е поднасяла таблата с кафето или със сладкото, за да го почерпи като гостенин. Това е било така в домът на моите родители. В: Нещо да си спомняш от срещите на Учителя по онова време? Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов. В: Той е бил и много млад тогава? Веска: Бил е много млад разбира се. За тях авторитетни са били мисионерите, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно абсолютно Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза. В: Да, това е по отношение на вашите дядо и баба. Какво става по-нататък? Веска: По-нататък мама. Мама е била много красива, изобщо те всички са били красиви хора. Ето виж портрета на мама, с много хубави правилни черти, обаче скромна, много хубаво е пеела и много хубаво е изучавала езици. Много й се поддавали езиците и затова получава стипендия за колежа в Цариград - Роберт-колеж, който има два отдела: мъжки и женски колеж. Тя получава стипендия, но още първата година я обиква една американка и иска да я осинови, т.е. да я вземе да я заведе в Америка, но в това време както обикновено се явява завист. Намесва се някакъв друг протестантин, който казва: "Нека моята дъщеря да вземе тази стипендия". Тя се казва Мария Цанова и дядо ми казва: "Аз не държа, дъщеря ми ще завърши българската гимназия" и мама обаче с този английски, който усвоява за една година издава първия български речник и разговорник. В: Вие имате ли го? Веска: Нямаме нищо. Имахме, обаче толкоз сме държави на авторско право и за достойнството си, че някъде е загубен. В това време обаче, на мама вуйчо й Атанас Доспевски, той се заема да го издава, обаче той си беше православен и не е ставало въпрос за този неин труд. В: Той къде е издаден за пръв път? Веска: Той в България е издаден, обаче нищо не мога да ви кажа повече. В: Колко хиляди думи съдържа? Веска: О-о-о, нищо не мога да кажа. Ние сме били малки деца и даже сме го подхвърляли така без значение. Помня един епизод. На времето в Пловдивския военен съд прокурор е бил братът на професор Чакалов, който много харесвал мама, но поради това, че той е бил военен няма право да се жени за евангелско момиче. И става нещо интересно, че подир много години брат ми, вторият ми брат Апостол, който имаше книжарница на ул. "Раковска", това е било някъде около 1939 г.-1940 г. казва: "В книжарницата влиза един мъж и запитва: "Кой сте вие?" Брат ми казва: "Аз съм Апостол Величков". "От къде сте?" "От Пловдив." "Така ли? На времето аз бях кандидат на вашата майка." Смях. Веска: Да, той е същия тоя Чакалов, който е брат на професор Чакалов. А професор Чакалов пък се оженва за племенница на Учителя. Сега ще ви кажа, че има нещо общо в линиите на лицето между прабаба ми Мария, на мама майка й, мама и Люба Чакалова. И идва баща ми от Одрин и понеже дядо ми е държал много децата му да се оженят за евангелски мъже, направо, без да проверява рода на баща ми, без да провери той какъв е, кой е, просто с абсолютно доверие дава дъщеря си на Велю Величков. Но той живее в Одрин и мама заминава с него. Първата година тя се връща в Пловдив и там се ражда Гали на 9.XI.1909 г., сега 21.XI. Той идва на Архангеловден и поради това съвпадение той получава името на дядо ми Гавраил. Кръщават го Гавраил, но ние му викахме Гали, а когато е влязъл в Братството тогава го кръстили Галилей вече и така остана. Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП. направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски. Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила. Мама се е държала с туркините много добре. С тях даже са чели Евангелието, друга чела Библията, трета чете от Мохамед Корана така и много са я обичали.
Балканската война ли е била, сега съм много слаба по история, 1913 ли е било или 1914 г. Одрин за няколко дни пада в български ръце. В: Това е през време на обсадата на Одрин. Веска: Да. И генерал Вазов, братът на Иван Вазов той ръководил обсадата и мама казва, че кметът на града с плач предава на генерал Вазов ключовете, връчва му ключовете. Всичките турци много смутени, щото нашата войска, войската въобще няма морал, тръгват и безчинстват във всички къщи. В това време при майка ми се събират няколко турчета момчета от махалата, да не би българската войска да ги погне да им направи пакост и мама ги прибира и ги крие в нейния дом. Обаче подир няколко дни става някакъв обрат в политическите събития и Одрин отново се възстановява и идва в турски ръце. Тогава пък турците почват да си отмъщават на българите и мама решава да се върнат в България, щото те все пак като българи не е удобно да останат там да живеят. Пък родителите в Пловдив в това време са преживели страхотни дни през време на обсадата. А в същото време в Одрин поради липса на гориво е трябвало да гори спалните дюшеци, нямали са хляб. Гали и Апостол са гладували по цели дни. Мама казва: "Само четях Библията и се молех". Тя чела и подчертавала стиховете от псалмите от Евангелието с много голяма концентрирана молитвена мисъл, за да изживее тези моменти докато се прибере в България. Но в това време турците почват да си отмъщават на българите и е опасно придвижването даже по улиците на Одрин. Тогава някоя от туркините дава на мама фередже, мама се загъва като туркиня, а кмета на града нарежда на някакъв си военен да съпроводи мама, понеже баща ми остава още в Одрин да прибере покъщнината, а мама с двете деца е ескортирана до гарата, настанена е вече във влака и така става безопасно нейното пътуване до Пловдив. В Пловдив тя се прибира и заживяват в дома на дядо ми. Той имаше голяма къща в подножието на Сахат тепе, една много здрава къща на някакъв си турски бей, огромни стаи с баня. Банята беше колкото тази стая. В: Запазена ли е още тази къща? Веска: Запазена е, но леля ми я продаде, защото те напуснаха вече Пловдив. Отчасти е запазена още старата постройка, в която живяхме, но има и пристройка нова.
