Тази сутрин дадох на Учителя малкото бяло пакетче. Той стоеше долу при стълбата, когато аз слизах отгоре, след като бях чукала на вратата. Той се усмихваше. "Искам да Ви дам, Учителю, това. Малко е то." "Нищо, друг път повече." И после като ме погледна: "Малко дава чешмичката, затова".
Беседата беше красива. Каквато дума и да употребя, малко ще бъде. Учителят завърши: "Днес аз ви поведох по пътя на любовта".
Когато Той чакаше на поляната да се съберат за упражнения, аз бях между тези, които тичаха и видях: Главата Му светеше.
"Това, което някога сте извършили, се отнася до минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека." (Томчето "Учение и работа")
"Съвременните хора са загубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия, страдания. Езикът на човека е лишен от музикалност, вследствие на което му създава големи неприятности.
Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва, все засяга някого.
Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание." ("Учение и работа")
"Какво нещо е човешката любов? - Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов." ("Учение и работа")
"Проявите ли Божествена любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него с готовност да му услужвате във всички моменти..."
