Пред салона сме на Изгрева заедно с Пенка Краева. Лятно време, хубаво време. Намираме се пред Учителя и разговаряме. Изведнъж Пенка заговори пред Него за мене. "Тя пак държи перото!" Учителят поде разговор: "Тя може да примирява думите. Да ги нарежда думите така, че да ги примирява и с това да помага на другите. Само на себе си не може да помогне. Като онази врачка от Варна. Познава какво ще се случи на другите, само на себе си не могла да познае, че разбойниците ще дойдат и ще я оберат. Дошли и обрали парите, които спечелила при своето врачуване. А после се чуди защо са я обрали. Ами това не са разбойници, това са бирниците на Господа. Нали Господ е казал: "Даром сте получили и даром давайте!" А тя даром получила дарба, врачува и чрез дарбата си взима пари. Гледа Господ, че ще направи по-големи прегрешения и изпраща своите бирници, за да я оберат. Вместо да благодари на Господа, че разбойниците са я отървали от по-голяма беда, то тя плаче, че са й обрали парите. Ето какво означават човешките работи".
С мене беше станало същото. Аз имах недъг с една ръка. Бяха ме обрали. Но в мен течеше струйката на една поезия, идваща от един незнаен извор.
