Учителят беше дал задача за "десятъка" на ученика, т.е. 10 % от годишния си доход трябва да внесеш за делото на Господа. Тогава десятъка се използваше за отпечатване беседите на Учителя. Той беше дал и друга задача, за "левчето", като всеки ден ученика трябваше да отделя по едно левче, да ги пуща в една касичка със специални формули и събраните пари ги донасяше на събора през август и ги връчваха на Учителя. Срещу тези пари приносителя получаваше томчета беседи, напечатани и чакащи да бъдат купени от някого.
Един път и аз реших като другите да внеса нещо в общата каса. Мислих и накрая отделих 150 лв. и ги завих в една тънка книжка. Тогава това бяха малко пари, а аз бях без работа. Като ги дадох на Учителя, казвам: "Малко е, Учителю". А Той промълви: "Толкова ти пуска чешмичката. Тъничка ти е струйката. Или не си отворила кранчето на чешмичката, за да изтича по-дебела струя вода, или водата ти е малко, която изтича от извора. Някъде се е подпушила. Трябва да се отпуши. Помисли, къде си се запушила. И от там почни да разчистваш себе си, за да потече в тебе вода от големия извор на живота". Аз се отдалечих и почнах да мисля. Досега още мисля и не знам как да отпуша задръстения си извор в мене.
