Имаше много песни, които Учителят изпя, стенографите записаха думите им, но точният текст остана незаписан. Ето някои от тези песни.
ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА
Четох всичките стари книги, които не дадоха разрешение на живота.
Опитах всички блага на света, но в тях нямаше това, що душата ми търсеше.
Напуснах света, в пустинята отидох, в глъбините планински между скалите.
Минаха години. В пустинята сърцето ми понесе несретите в живота.
Но в душата ми блестеше малко още светлинка.
Тихият глас на моята душа се чуваше отвътре в мен, Духът заработи. Той разправяше за своето минало.
Ставах рано, преди зарата. Чаках слънцето на живота да огрее в мен.
Разбрах тогава, че без Любов към Бога, нищо не може да се постигне. Не любов към себе си. Любов към всичко, що живее, страда и се радва. Напуснах тогава планините, слязох при бедните, от тях да науча, що Любовта носи в живота.
Разбрах тогава: те са спирките, гдето всеки отшелник като мене може да почине.
/Песен изпята от Учителя на 29.май 1934 г. в 11.30 ч. в големия салон/
НИВАТА РОДИ ИЗОБИЛНО
Нивата ми тази година роди изобилно.
Ще се поблагодаря на Бога, че имам една щастлива година.
Хамбарът е пълен. Децата ми са облечени, слава Богу.
Жената ми е здрава, на църква ходи и пее.
/Изпята в събота на 7.Х.1934 г. в 5 ч. сл. об./
ПРИ ВСИЧКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА
При всичките условия на живота не губи своя мир.
Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие.
Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш.
Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб.
Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха.
Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си.
Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш.
Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак.
Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата.
Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата".
А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите".
/Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, З.Х.1934 г., 7.30 ч., вечерта/
НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО
Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал.
Пишеш ми в своето писмо, три часа не си спал от мисли тъжни.
Имаш синко мисли тъжни, те са ценни и пет часа да не спиш.
С тях трябва да се разговаряш, без да спиш.
/Песен изпята в големия салон, сряда, 9 ч. вечерта, 3.Х.1934 г./
ЗЛАТНА ТРЕСКА
Снощи ме златна треска втресла, втресла и претресла. Ой, мила мамо, 15 дена аз боледувах, под юрган си почивах. (Дадена за Катя Грива, която е била болна.) /Изпята на 3.х.1934 г., сряда/
ТАМ ГОРЕ В ПЛАНИНАТА
Там горе в планината, извира чистия извор. Дълги години при вас аз живях. Сбогом високи върхове. Моята цел е морето, от което преди векове съм излезъл. Ой, ви вас малки цветя що сте поникнали по моят път, ще ви напоя с моята влага.
/Песен изпята от Учителя/
ПЕСЕН ОТ БУКВИТЕ
С - Що от месечината слиза.
Д - Що от слънчевата светлина тръгва.
Е - От дълбок сън се събужда. За баница той пита.
С- По градината ходи. Парите им взима и спокойно ги утешава, че всичко загубено ще се повърне.
Н - За Бога се държи, за Бога говори. С - Добрият градинар, кой семената си посажда.
/Изпята в понеделник, на 12.ХИ934 г., в 1 ч.20 м. по обед/
СЛУШАХ АЗ
Слушах ази гласа на светлината.
Звучен бе той за моята душа.
Красиви са Неговите стъпки, по които Той ходи.
/Песен изпята, вторник, 12.Х1.1934 г., 10 ч. пр. обед/
ИМАШЕ ЕДНО УТРО
Имаше едно утро през лятото. Слънцето грееше, вятърът духаше. Птиците хвъркаха, реките течаха, цветята цъфтяха, щурците цвъртяха. Там горе на небето, светкавица се появи гръмовита. Всичко се изпоплаши. Млъкнаха щурците. Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше. Орачът напусна работата и се върна дома. А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар.
В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало.
А пък посятото жито в земята, то се радваше, понеже беше поникнало. За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота.
Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои."
"Много трябваше да сея". "И многото и малкото се увеличава."
"Кой ти каза това?" "Старият ми баща."
"А пък воловете, толкова пари дадох за тях, а малко работих,
излезоха много мързеливи, жена."
"Е, нека си починат. И те душички имат."
"Какво казваш? Вол душа има ли?"
"Има, има като твоята." "Кой ти каза това?"
"Старата ми баба на 90 години. Тя ми казваше това,
че вол душа има, и човек трябва добре да се отнася с тях."
"Чудна работа, за първи път чувам от тебе. Ако не ме лъжеш,
ако право ми казваш, ще си помисля за моите волове.
И друг път ще се отнасям по-добре с тях.
Много съм ги мушкал и бил. Колко ли грехове съм набрал?
Какъв ответ ще дам? Може би този ден страшен,
беше глас от горе, който ми казваше това."
Бележка на редактора: Това са песни изпяти от Учителя, на които бяха записани само думите. В двете издания на песнарките те не бяха включени. Може би при едно бъдещо трето издание, да се намери нотния запис на тези песни и съответно да се включат като песни от Учителя. Това ще свърши онзи, който разполага с оригиналите от двете папки и от албума, и който е запознат с цялата история по издаването на песните и познава духа на песните на Учителя.
