Всички се готвят за Рила. Постоянно Учителят е вън, питат Го дали да отидат и кога ще се тръгва. Аз също съм постоянно край Него. Неговото притегляне е голямо. Палатки се шият, шевните машини, на които се шие са под боровете. Работа, движение, приготовление за Рила. Моето желание е и аз да отида. То расте, но не смея да кажа на Учителя, понеже нямам достатъчно пари. Когато искам да проговоря: "И аз да дойда ли?" Учителят се обръща на другата страна и като че ли най-малко се интересува от мен и моето желание. Той беше казал на сестрите да си ушият конопени рокли, даде им модел да си избродират с цветовете на дъгата покрай колана и яката един кръг на ръката в знак за вечността. Слушам всичко туй, гледам, и аз подскачам, вървя и във всичко взимам участие, но не се готвя външно. Всъщност вътрешно като че ли ме приготовляват за Рила, но външно цял ден ходя след Учителя. Имах само двеста лева. И бях решила, че и аз ще си направя такава конопена рокля. Но уви, три пъти слизах в посоченият ми магазин и трите пъти не можах да взема. Ту е затворен, ту пък се бе свършил плата. Вече всички са готови, аз почвам да скърбя. Когато тръгнаха аз исках да изпратя Учителя до гората. Учителят мина през гората, а аз през шосето и там имаше общ камион, затова Учителят мина по този път. Търсих нещо да Му подам в ръка за из път и като тръгнах надолу към града купих круши два килограма, и на гара София ги сварих, че вече са настанени. Оставям крушите на една сестра да ги даде на Учителя и вече слизам от влака. Учителят бе в ъгъла на купето във влака, съсредоточен както винаги. Видях Го от прозореца, когато слезнах на перона. Щом си помислих, дано се обърне да ме погледне, Той си обърна очите и ме погледна. Помня, че заплаках, защото имах силно желание да замина заедно с тях. Мил, благ поглед, който никога не желая да забравя и нека Бог вечно го остави в сърцето и в душата ми. Образът на Учителят бе съсредоточен, може би бе в молитвено състояние, наглед затворено и малко строго, това изражение почувствах в този момент. Но очите, тези очи, които говорят на душата, чийто поглед никога не можеше да се забрави.
След три дни тръгва втора група и от Него веднага ми се нареди и аз да замина. Дадоха ми палатка, по право приспособление за палатка. И щастлива и доволна тръгнах с тези пари, с които мислех да си купя конопена рокля. Не исках даже да чакам да получа пари от родителите си. Благословено бе това силно притегляне към Тебе, свят Учителю. Нека то ме ръководи всякога в живота. Помня, че Учителят беше на мостчето, от което изтича водата от второто езеро към първото. Посрещна ни и ме попита как сме пътували. Рила беше великолепна, време чудно, но душата ми виждаше най-хубавото -Учителят. Той още не беше ме научил да виждам прелестите на природата. Щастливи дни сме преминали с Него, които днес съзнавам по-пълно. Исках да построя палатката си близо до Учителя. И бях доволна, че като минава и от палатката си мога да Го съзерцавам. Благодаря, Господи, за онези дни, които ми даде. Нека вечно живеят в мен тези спомени на моята душа. Време, през което се хранеше душата, сърцето, очите, тялото - всичко се хранеше от Твоето присъствие, Учителю. Велики моменти на моят живот.
След няколко дни видях сестрите облечени с конопените рокли. Бяха заобиколили Учителя. Приближих се и аз с моята обикновена рокличка. Учителят извади една ябълка голяма и я разряза на толкова парчета, колкото бяхме при Него и на всеки даде по едно парченце. На онези, които бяха с конопените рокли и на мен, която бях с обикновена рокля, даде по равно, по едно парченце от ябълката. Благословението от Бога се изливаше по равно само към готовите души. Ако бях си купила рокля конопена, щях да си похарча парите и нямаше да мога да дойда на Рила. Щях да остана на Изгрева с конопената рокля. А защо ми е конопена рокля, когато щях да се лиша от Божието благословение.
