2. ПАША ТЕОДОРОВА И РЕДАКТИРАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Много пъти са ме питали братя и сестри от Изгрева, какво съм чула от Учителя да казва на Паша за беседите, когато тя Му ги е чела. Те знаеха, че и аз съм присъствала. Чувах понякога да казва на Паша: "Изхвърлете това! Махнете онова, добавете еди какво си". Разбирате добре, че аз тук не мога да цитирам конкретно Неговите забележки към всяка една беседа. Осмелявам се да опиша голямата издръжливост на Паша, нейната работоспособност и че това го правеше като свой дълг към беседите и Словото на Учителя.
Яви се едно брожение против Паша, че тя си позволява да изменя беседите и че не е писала някои примери, които Учителят даваше за тоз или онзи брат или сестра. В салона освен стенографите имаше и други, които можеха да стенографират, трети си водеха бележки в тетрадките и след като излизаше отпечатаната беседа проверяваха дали отпечатаната беседа отговаря на техните записки. Ето това бе причината за брожението и то стана след заминаването на Учителя. И по наш български обичай е да очерним всеки, който е направил нещо за нас и най-вече онзи, който все пак е получил нещо от Учителя. Случи се това, че мнозина се нахвърлиха върху нея. Завист ли е или що? Но тук го видях в голяма и силна форма на проявление. Знам, че беше възложено на Паша от Учителя да изработва беседите. И това е огромен труд и не е лесна работа. Стенографите бяха четирима - Паша, Савка, Елена и Боян Боев, обаче измежду тях само Паша е била посочена от Учителя да разработи за печат беседите. В скоби тук ще кажа това, което веднъж ми разправя Паша. В началото на своята работа, когато имало затруднение в коригирането на беседите, то Паша е тичала при Учителя и Го е питала за отделните случаи. При един такъв случай тя отива на ул. "Опълченска" 66, където Той живееше в дома на Гумнерови, за да пита за нещо, което си е била отбелязала преди това. Тя седи и чака Учителя, а Той е зает. Въпросът за разрешаване е спешен, защото тя трябва да се върне в печатницата, но Учителят не я приема, кара я да чака. И след като чакала един час и половина, гледала е насам-нататък, приказвала с този и онзи, а времето тече ли тече. А печатницата чака. По едно време се замислила за въпроса, за който е дошла да пита. като се напрегнала да помисли нещо й просветва в главата и тя си казва, че разрешението трябва да е това и това. В същото време излиза и Учителят от стаята. Тя споделя с Него защо е дошла, какво и това какво й е дошло на ум и как да го направи. Той й отговорил: "Така е, мислете, то ще ви се изясни. Работете по този начин". След това Паша ми казваше: "От тогава за малки работи не питах Учителя. Мислех, молих се и ми ставаше ясно. Отивах при Него за въпроси, които не ми ставаха ясни или бяха от по-мъчно естество".
А сега аз питам вас: Кои сте вие, които критикувате Паша? Не беше ли Учителят, който й възложи една от най-трудните задачи? Не повери ли Словото си в нейните ръце? Нима Той не знаеше на кого да го повери? Дръзки сме и лоши сме.
Но всичко това, което казах е затова, да се покаже как се стои на пост като войник. Стои се при всички нападения от всички мисли, които я атакуваха безмилостно и жестоко. Години на ред Паша работи беседите. След заминаването на Учителя стана голямо брожение против нея. Намериха се хора, които говореха и доказаха, че не ги работи добре, че ги изменя и променя. Най-много приказваха най-близките й приятели и по-право тези, които работеха с нея или пък онези, които ревнуваха за работата, която й беше дадена. И решиха всички, които протестираха, че други трябва да работят беседите и че те ще ги работят много по-добре и много по-експедитивно и много, много по-точно. Събраха се тогава 20-25 души, взеха по една беседа и почнаха. Работата изглежда не беше така лека както си мислеха отначало. Така един, който работи накрая донесе на Паша да прегледа изработените от него беседи, да ги прегледа и да ги даде за печат. Тогава за Паша почваше двойна, по-мъчна работа. С една ръка държеше и гледаше оригинала, т.е. дешифрираната беседа от стенографите и след това поглеждаше онова, което някой от тях е коригирал. На много места Паша лепеше листчета отстрани на изработените беседи с допълнения. Някой от тях бе изхвърлил цели примери, други бяха съкратили примерите и всичко това Паша пишеше на тези листчета съгласно оригинала и ги залепваше. Понякога тя работеше цяла нощ и осъмваше до сутринта, когато в седем часа сутринта идваше Влад Пашов, който взимаше приготвената беседа и я носеше при словослагателите, за да се набере чрез оловните букви за печат. Там работеха Влад Пашов, Димитрий Стоянов и Кирчо-лъвчето. Тя работеше цяла нощ, защото бързаха. Аз се учудвах как Паша правеше това нещо. Тя, която имаше мандат от Учителя за работа по беседите трябваше да работи с тези братя, които не обелваха зъб по времето на Учителя, че тя не работи добре, нито пък си предлагаха услугите да свършат работата, която тя работеше. А сега бяха надали вой срещу нея. Аз виждах това като едно голямо изпитание. Не знам колко души можеха да останат непоколебими на тази позиция като Паша. Да стоиш и да гледаш как някой от горе ти коригира работата, как иска да те измести, че накрая ти донасят материала и ти отново започваш да работиш върху него и да прибавяш онова, което са съкратили или изхвърлили. И когато тя предаваше на Влад Пашов беседите да се набират за печат, то отстрани на листовете висяха стотици залепени листчета и то от двете страни на листа. Така тя беше принудена да работи без ропот стоически, недоспивайки си. Веднъж, след една такава нощ, пристигна Борис Николов и донесе една топка масло, кръгла, направена по селски около 1/2 кг. Към маслото бяха прибавени и други лакомства. "За издържания изпит - малка почерпушка."
Всички закусихме приятелски. Тя трябваше да стои на своят пост като войник.
Бележка на редактора: През 1923 г. се отпечатва томчето "Трите живота", Общ окултен клас, първа година. През 1942 г. Паша приготвя второ издание на същото томче, което се отпечатва. При проверката и сверяване на текста се вижда, че второто издание няма нищо общо с първото издание и че то е окончателно променено и представлява лична литературна обработка на Словото на Учителя от Паша Теодорова. Съществуват днес и други запазени оригинали, в които се вижда, че Паша редактира Словото на Учителя и променя оригинала. С една дума отпечатаното Слово на Учителя Дънов не е оригинално, автентично Слово на Учителя. Доказателства. Има ги и те съществуват.
Съществуват те като отпечатани беседи с първо и второ издание. Да не говорим за отпечатаното Слово след заминаването на Учителя от 1945 г. до 1951 г. Какъв е извода? Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. "Глава на Твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божествения Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. А Абсолютния Дух на Битието е проява на Бога". Това е Космогонията на Словото на Учителя и то дадено лично от Него. В случая тук се явяват човеци с различни имена, които променят Словото на Учителя Дънов. А защо? Защото със Духът на Истината се движи и Духът на Заблуждението, който е Дух на Опорочението и влиза в умовете на обикновените човеци с цел да променят Словото на Учителя Дънов. Такива са фактите. Доказателствата са налице. И Духът на Опорочението вече се е изявил чрез промененото Слово на Учителя. Помислете си само може ли днес на някой автор, писател, независимо от какъв ранг, да промените дума от неговите произведения и отпечатани книги. Нали ще ви дадат под съд за нарушение на авторско право, за кражба, за плагиатство и какви ли не още неща. Значи за обикновените светски писатели това не е позволено да се прави, а на Всемировият Учител Беинса Дуно може да се променя Словото.
Тук Катя Грива защитава приятелката си Паша Теодорова. Тя не защитава Истината. Но казаното от нея е важно, защото то дава картина на проблемите, които са съществували. А защо става това? Защото всички стенографи, като се почне от Паша, Савка, Елена, че и Боян Боев бяха образували около себе си кръгове на почитатели към техните особи.И тези почитатели защитаваха горепосочените личности, а не защитаваха Словото на Учителя. А защо става това ли? Защото Духът на Заблуждението не стои празен и без работа и отива да работи там, където има тъмнина в съзнанието на хората. Това води началото си от времето на Христа. Апостол Йоан го нарича Духът на Заблуждението, а апостол Павел - Духът на Антихриста. Днес го наричаме с думата Духът на Опорочението. За съжаление той и днес властвува, владее всичко и направлява така наречените последователи на Учителя Дънов. Време е Духът на Истината да се изяви и прояви. Но това може да стане само в едно свободно съзнание. Целта на поредицата "Изгревът" е именно такава, да покаже на онези, които неволно са подведени или които целенасочено са заблудени и вкарани в погрешна посока, че след като прочетат "Изгревът" да изгрее в техните умове Духът на Истината. И тогава ще се върнат от там, от където са се отклонили и ще поемат по пътя на Словото на Учителя Дънов, който е път на Истината.
