В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година? Д: Той дойде в България коя беше -1960 г. и коя година беше, не помня, на един конгрес на славистите. И когато се запознава тук със Словото на Учителя се връща в Германия, взима, иска разрешение или право за една командировка от три месеца в България. Отива в студентското градче три месеца, където изучава български, за да може, той като славист ще му е лесно разбира се да чете Словото на Учителя на български, в оригинал. И в своите проучвания той казва: "Според мене това е един от най-пострада-лите автори от Октомврийската революция до днес. Например, от пресата, която я изучава от преди 9. септември във вестниците, вижда как нашата общественост е била против Учителя. Нямала е положително отношение към Учението на Учителя. Същото нещо се вижда в съвременната ни общественост след 9. IX. 1944 г. И разговора, който имахме по тая тема, дойдохме до извода защо. Защото преди 9.1Х.1944 г. нашата войнстваща интелигенция поради националните си проблеми, тя беше с гръб към учение, което ще говори за мир и за миролюбив, нали? Така че от друга страна и църквата беше активна и ревнива, която смяташе да е единствена и монополна за христовите добродетели. След 9.1Х.1944 г. пък дойде войнстващ сталински атеизъм, който също пак не може да приеме каквото и да е духовно учение, така че действително като че ли в цялото това време бяха срещу Учителя. Затуй Учителят може би стоеше настрана. Затуй Учителят не обръщаше никакво внимание на тези, които пишеха срещу Него. И даже някои наши журналисти, както да кажем Иван Изворски, Иван Антонов, казва на Учителя: "Ти защо не се защити?" И Учителят един път е разрешил. Той дойде при мене Антонов много така възторжено: "Учителят ми каза: "На мен не ми е разрешено, но на вас може". И тогава Иван Антонов написа някъдеси в кой вестник "Слово" ли , една хубава статия "Защитата на Учителя". Псевдонима Иван Изворски, той се казваше Иван Антонов и той изстрадваше много тия неща щото бе журналист, но с тази статия така му се създаде повод поне той лично се зарадва, да защити Учението. Но Учителят не се интересуваше и една дума не е писал за своя защита. В: Значи "На Мене не ми е позволено, но за вас може". Да. Това важи и досега. Д: Сигурно, то за всяко време ще важи. Защото и Христос не е търсил адвокат да го защитава даже, така че Истината, както казва Той самият: "Кажи Истината, пък я остави тя да говори". Затова човек трябва да бъде много смел когато ще каже една Истина, независимо дали ще пострада. Щом той я каже, остави я, тя ще говори. Мен ми се струва, че ако въобще спазваме нещата да ги решаваме по принципа на Учителя, ще имаме според мене и най-малко съпротивление. Когато ние искаме по човешки да защитим Божествените проблеми, сигурно ще се натъкнем на противоречия, които ги имаме. Ние, Братството преживя доста драматични неща. Защото най-напред ние бяхме неподготвени така, Учителят си замина така като че ли тръгна на Витоша и утре ще се върне.
Най съвсем бяхме неподготвени за такова нещо, това преустройство в едно такова тревожно време всъщност, една такава генерална смяна на нашата общественост. В: Ясно, Учителят си замина и Той работеше при дадени условия и имаше в Школата си ученици. Сега са времената 44 години по-късно, сега е 1990 г. Тези условия ги няма. Формата я няма. Формата има раждане и след това има смърт. Д: Ами всяка форма, да, формата изчезва, остава духа. В: И вашето мнение за една перспектива, как биха могли да работят следващите поколения? В каква форма? Все пак трябва да има някаква форма. Д: Вижте какво, сега преди всичко Учителят е дошъл в едно време, когато имаме стенография, имаме и машинопис, имаме и книгопечат и всичко, което Той е казал, то е записано и ми се струва, може да вярвам, че е съхранено. Понеже сега към Учителя проявяват интерес както един Фолкенхан. Фолкенхан, имайте предвид, че той беше водач на така ако може да се нарече тази дума на антропософите в Берлин. Така че на него не му беше чуждо. Както разбрах по-нататъка, действително антропософите са разположени, не са разположени както нас, но имат един интерес към Словото на Учителя, нали това са учениците на Щайнер. Така че мен ми се струва, че той на тази тема крачи. Всякой един народ сам ще си търси пътя за реализацията на Учението. Мен ми е неприятно, че ние трябва да издаваме книги в чужбина, аз съм направил нещо, видях и много други хора, но като че ли това, че всяко едно общество, всеки един народ трябва сам да си го направи. И добре е, че идва една епоха, 21.век ще бъде един духовен век. Да не мислиш, че пак ще се занимаваме с тия боклуци, които сега ги хвърляме, кой знае какво ще оставим накрая между двата века, нали? Ще дойде едно поколение, една такава вътрешна готовност, такава настройка вътрешна, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми. Социалните проблеми трябва да се разрешат. Действително на земята не може да има гладни и сити. Социалните проблеми ще се решат. Войните може би ще изчезнат, но има един друг - духовния глад, ще започне от 21.век. Това ще бъдат души, които ще бъдат отворени към духовните проблеми. Те сами ще го търсят. В: Ще търсят методите на Учителя? Д: Точно така. Ще търсят методите и от друга страна тя Истината си съществува. Пътищата към Истината е личен проблем на всяка една душа. Те не стават с пропаганда. Социалните проблеми и учения може да имат нужда от пропаганда. Истината няма нужда от пропаганда. Няма нужда да гърмят, че повече да грее слънцето. То си изгрява и всички ще го видят. Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение. Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече. Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим. Ние така се възхищаваме да кажем, не можем да разберем даже един обикновен ясновидец. Ние даже по човешки не можем да разберем цял един гений. Другия гений го разбира. Един светия какво е, ние не знаем. Един Учител какво е, също не знаем. Трябва да имаме и друго сетиво, както имаме сетивото да разберем един гениален човек на този свят, който досега е изграждал културата, за което сме му много благодарни. Благодаря на културата на тия велики хора. Учителят също много ги тачеше. "Изучавайте ги, казваше Той, великите хора." Но да се изучават, ние имаме възможността да изучим великите хора, но да изучим един светия? Не, не знаем какво е светия? Да проумееш един Учител? Да, аз запомням веднъж на Рила, знам ли дали ти казах този разговор, когато ни качи Учителят една малка група. Разправял ли съм ти за Мусала. Той ни вдигна много рано още 2 часа през нощта от хижата и ние още преди изгрев бяхме горе. И както сме седнали така 7-8 души, Боян Боев както винаги си извади тетрадката да записва. Учителят маха така с ръка. Не Му позволи, аз мисля, че ти го казах този случай, няма що да ти го разправям. В: Разправи го. Д: Аз бях най-малкия от всичките. Сега трябва да се слуша добре, защото няма да се пише. Боян Боев прибра тетрадката. И между другото Учителят говори за Христос и за идването на Христос на земята. Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното тяло на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират. Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика. В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля. И всеки ученик е изпратен в Школата, във вътрешната школа и външната, за да изпълни дадена задача. Ако не я изпълни? Д: Вижте какво, ако не я изпълни, що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни втория, третия до десетия. Но десетия ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза един има, който ще свърши работата." Затуй Той беше спокоен. Той също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее". Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза какво да правим, как да съхраняваме книга. Не, нито дума, защото Той не разчиташе на нас. Ние сме човешкия свят. Той разчиташе на Божественото. А Божественото, там няма вече компромиси. Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога. Той нямаше тази тревога и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата. Щом е Божествено, както и притчите на Христос след колко време се написаха. Тогава нямаше машинописци, нямаше стенографи, но всички знаем какво е казал Христос. Не е всичко, защото в самото Евангелие пише и много, много други неща станаха Ама нали, сега Учителя идва в по-благоприятно време, а може би и при по-подготвени хора.
