НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

21. ВСЕКИ ДА СИ ПОЙСКА

ТОМ 8
Алтернативен линк


21. ВСЕКИ ДА СИ ПОИСКА


В една от прекрасните беседи на нашия скъпоценен и  незабравим Учител, които Той изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди  обед, направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя. Ние  живеехме в тях, ние ги срещахме на всяка своя стъпка, и ние бихме се  учудили, ние бихме търсили причината, ако те отсъствуваха. Но те бяха  всякога. Бяха навсякъде.

И говори Учителят, вдига всяко съзнание във  висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки велики  Закони и хвърляйки обилно светлина както върху тях, така и върху  обикновения човешки живот, разглеждайки неговото минало, настояще и  бъдеще. И изведнъж между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега  всеки да си поиска това, което му е нужно". А видимите слушатели в  момента са повече от 300 души. Колко са невидимите, и дали тези души се  отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите.

Триста души да си поискат нещо. Та кой милионер  от земните може да обещае това? Но това е Учителят. Най-богатият от  най-богатите. Тук между поисканите неща ще има къщи, квартири, служби,  търговски сделки и много дребни и незначителни неща. Според съзнанието,  според културата, желанията.

Но беседата завършва. Учителят се качва за малко в  своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува  и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и  единично ще разговаря. Тук Го очакват, обикновено музикантите.

Всеки и всичко е задоволено. Дежурните поканват  Учителя и групата около Учителя на обед. В това време другите са  разменяли мисли от беседата, разменяли са опит и тръгват за града при  домашните си.

И ето какво ми разказа този ден сестра Мария.  "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е  нужно, аз си помислих, от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда.  И си поисках: Обувки!

И когато Учителят седна на обедната маса, аз си  тръгнах за дома в града, защото моите домашни щяха да ме чакат. Когато  аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес  срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти  вземе мярка и да ти направи хубави обувки".



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ