При Учителя се разрешаваха малки и големи въпроси, които изглеждаха за нас малки, но бяхме започнали да разбираме, че те не само не са малки, но даже много големи - световни, космични и кой знае още какви - за които дори и нямаме представа.
Но децата виждат нещата по детски и ги разрешават по детски. А ние пред Учителя бяхме деца.
Беше време, когато две сестрички разрешаваха помежду си някакъв въпрос и често идваха пред стаята на Учителя и продължаваха своя спор. Дори понякога се качваха по стълбата, като че ли искат разрешение на въпроса от Учителя.
Аз виждах всичко това и се тревожех за безпокойството, което причиняват горе. Това продължи няколко дена.
След една такава сцена, когато сестричките се отдалечиха, Учителят благ, тук не мога да не прибавя милата думичка "благ", отвори вратата, излезе и погледна надоле. Аз също погледнах. Учителят трогателно мил и благ, ми показа едно бананче, което държеше в ръката си, и аз отскочих бързо по стълбата. Подавайки ми го, каза: "Изяж го и чуй какво ще ти каже".
Аз нищо не разбрах от тези думи, но като слязох долу, поспрях и помислих къде да отида, така щото да мога да чуя това, което ще ми каже бананчето. И се отправих към поляната. Катедрата е винаги готова да приема гости.
Седнах. Бананчето е в ръцете ми, а красивата гледка грабна погледа. Но аз имам задача. Пръстите започнаха да отбелват корицата и аз повдигнах готовата чат към устата. И в момента, което ме много изненада, щом устните се докоснаха до плода, аз чух думите: "Не се меси в Божиите работи". Думите бяха изговорени така ясно и точно, щото аз се огледах наоколо, да не би да има човек наблизо. Никой нямаше. Аз разбрах тогава, че тези са думите, които аз трябваше да чуя.
Учителят благ! Той не можеше да прави забележки. А в случая аз трябваше да получа такава, за да помня, че пред Учителя няма нищо случайно и че пред Учителя всичко е работа. Благодаря.
