Друг един път се намираме в беседката на поляната и сме насядали около Учителя. Изведнъж дотърча една сестра от поляната възторжена и усмихната с разперени ръце се втурва към Учителя и посяга да Го прегръща и целува. Учителят за миг се дръпна и ръцете на сестрата останаха във въздуха. Тя се обърна и видя, че ръцете й висят във въздуха и с устрем се насочи към мен, за да ме прегръща и разцелува. Учителят извика към сестрата: "Пази се от този момък!" И посочи мен. Аз подскочих от пейката, а сестрата се спря изведнъж. Някаква невидима стена застана между нас. Аз вече негодувам. "Ама, Учителю, какви са тези работи тук? Та аз съм си Стоянка!" "Не си Стоянка, а си Стоян!" Всички ме оглеждат. Търсят да видят в мене кой е тоя Стоян. А него го няма. Аз съм си същата, с рокля и бяла шапка. Така аз си мисля. Но Учителят мислеше друго, понеже беше видял Стоян. Какво означава всичко това? Беше ли вкарал Учителя в мен някакъв момък, за да трансформира с него състоянието на сестрата и желанието й непременно някого да прегръща и целува? Какво означаваше всичко това: "Не прегръщай този момък?" Може би това, че после не можеш да се отървеш от него. Интересно, какво ли представлява целувката освен това, което виждаме? Отвън тези неща не ги знаем, можем да се досещаме ако преминем през опита. Ако имаме светлина в съзнанието си непременно ще да знаем как са всъщност нещата.
