Една от латвийските сестри беше решила сама да се качи на най-горното езеро от седемте рилски езера. Наричахме го "Окото" и то беше седмо подред броено от долу до горе. Пристигнала там, радвала се на хубавата гледка, починала си и когато решила да се върне назад паднала гъста мъгла. Не се виждало дори на метър разстояние от нея. Минало два часа, мъглата не се оттегля, дори става по-гъста. А вече е след обед и след някой и друг час ще се стъмни и тогава? Тогава решава да се моли. Молила се дълго и по едно време отваря очи и какво да види? Пред нея се отворил един светъл коридор от три метра широчина, започващ от езерото и продължаващ отгоре-надолу по пътеката. Започнала да слиза бързо, но с непрекъсната молитва към Бога и към Учителя. За два часа се добрала до лагера. Влезнала в палатката си, а на лагера имало също такава мъгла. Светлият коридор е продължавал до самата палатка. На сутринта тя отива при Учителя да Му благодари за помощта. Учителят се усмихнал и казал: "Ти оценяваш добре". Като се върна в Латвия тя преведе от български на руски едни съборни беседи на Учителя и ги отпечата. Изпрати ми книжката с автограф, а на нея пишеше "Путь ученика". Тя наистина имаше качествата да оценява истинските неща и да различава от другите кой е "Духът на Истината". Иначе не би превела и отпечатала тая книга. Тази сестра се казваше Анна Мазурс.
