По време на строежа на моята къщичка, която се строеше по идея на Учителя и под Негово ръководство аз все се опасявах дали ще бъде направена както трябва и дали ще издържи на времето и годините, които предстояха да измина. След като Учителя ме успокои, че тя ще ме издържи, "ще ме изкара", аз се успокоих. Друга мисъл започна да ме гложди след като я сравнявах с другите бараки около нея. Моята къща бе най-хубавата и най-солидната. Радвах се на нея, но поглеждах другите колко са неугледни, колко са паянтови и как са изковани и построени с подръчни средства и без умение. Беше ме срам да ги гледам тези подръчно направени бараки. В тях живееха живи хора - братя и сестри. Това бяха онези, които пълнеха салона през беседа на УЧителя и пееха Неговите песни. Разбрах, че Високият Идеал, за който Учителят говореше и към който ние се стремяхме не съот-ветствуваше на онова, което ние бяхме направили на Изгрева. Спрях веднъж Учителя и направо Му казвам: "Учителю, този наш Изгрев не съответствува на онова, което Вие ни давате като знание". Учителят ме изгледа и каза: "Учителят е длъжен да предаде урока на учениците. Учениците са длъжни да си научат урока и да го приложат в живота си". Учителят спря и се огледа и показа с дясната си ръка точно една неугледна барака, която бе заградена с бодлива тел. Жестът Му бе точен и показваше какво учениците са научили и какво са приложили. Аз също почервенях от срам. Но аз бях тръгнала при Него за отговор на един въпрос и затова продължих да го разпитвам. "Ама, Учителю, другите бараки като тази, дали ще издържат на времето?" Учителят ме изгледа сериозно и още по-сериозно със строг тон ми каза:" Ти, истинският Изгрев ще го видиш чак след хиляда години". Каза и отсече и въздуха замря около мен. Но от къде намерих сили да продължа да го питам: "Но тогава Изгрева ще го има ли, Учителю?" Отговор: "Ще ви има!" "А вас ще ви има ли, Учителю?" Отговор: "И мен ще ме има!" Аз спрях, поех дълбоко въздух, защото нещо в мен напираше да Му задам и последният и най-важен въпрос и той сам излезна от устата ми без да схващам какво отвори устата ми в този момент. Вероятно друг чрез мен Му задаваше тези въпроси и аз получавах отговорите, които се запечатаха в моето съзнание. "Ами тези къщички тук ще ги има ли, Учителю?" Учителят изгледа цялото това пространство на Изгрева, след това ме погледна и изрече тези думи: "Истинският Изгрев след хиляда години ще бъде Изгрев на Човешката душа в Дух и Истина!" Учителят завърши. Аз стоях смаяна и поразена от този обрат и сравнение за една нова епоха, която ще дойде за човека и за неговият истински Изгрев на човешката душа. Ще изгрее слънцето на Духът, за да може да осени и освети човешката душа в Дух и Истина. Това ще бъде новата епоха за новото човечество от Шестата раса, когато човешкият дух и човешката душа ще бъдат единствените жители на истинският Изгрев. Амин!
