Ние бяхме мнозина сестри-учителки от Изгрева, а това беше единствената спасителна професия за нас по онова време. Ние си изкарвахме хляба с труд, занимавахме се все пак с интелектуален труд и можехме да приложим идеи от Словото на Учителя при възпитание на децата и накрая работехме между този народ за неговото повдигане. Всеки от нас е имал и своят възход в професията си и своето падение в смисъл на неприятности и огорчения. Тези неприятности идваха първо от колегите ми, защото ние бяхме вегетарианци и внасяхме нови идеи в училището, които за тях бяха чужди и непонятни. Идеха нападки от свещениците и накрая от управата на селото. В такива случаи се постъпваше с изпращане на доноси срещу нас до дирекцията. След това бяхме извиквани, а преди това идваха да ни обследват околийски инспектори и да преценят нашата работа. И като виждаха, че не могат да ни упрекнат в изпълнението на нашата професия, извикваха ни в областната инспекция и ни съобщаваха причината за тези обследвания и анкети. А причината беше тази, че сме били дъновисти. Аз също имах донос срещу себе си като учителка и имах две последователни анкети от проверяващи инспектори. Бях извикана в София в дирекцията. Но преди това отидох при Учителя и Му разказах всичко. Той мълчи. Не говори. Тогава аз Му казах: "Е, пък нека да стана жертва на идеите си". При тези думи Учителят ме погледна строго и каза: "Не!" И махна заканително с пръст към мен. След този разговор аз отидох при инспектора на нашата учителска дирекция. Изслушах нападките срещу мен. Накрая Му казах: Т-н инспекторе, аз идам при вас да се боря не за моите идеи, а да се боря за Истината. Вие ме инспектирахте лично и знаете много добре как стоят нещата. Затова аз ще се боря за Истината". Той стана и се усмихна: "Ами вие как ще се борите с мен? Къде е вашето оръжие?" Отговорих: "Моето оръжие е Словото". Аз млъкнах, а той ме изгледа по особен начин твърде изпитателно. От устата му дочух следното: "Да, Словото е мечът на Духът! Който го има в себе си той побеждава". Тогава взе писалката и написа своята резолюция, че оставам на работа като учителка. На следващия ден аз отивам на Изгрева, сядам в салона и слушам беседа на Учителя. Учителят започна беседата така: "Словото е мечът на Духът! Който го има в себе си той побеждава!" Спря за миг и ме погледна. Аз изтръпнах. Станах права. Той повтори същите думи, които ми каза инспектора и на които думи аз много се замислих, понеже знаех, че съм ги чувала от някъде. Но защо излезнаха от устата на инспектора? Кой беше всъщност там в него? Инспектор ли беше или беше някой друг в него? Разбрах, че в него бе влезнало Словото на Истината и то победи със своят меч. До края на беседата аз стоях права. Не можах да седна пред едно такова дълбоко изживяване и свещенодействувах пред Словото на Учителя, което бе Мечът на Духът. След беседата Учителят каза да изпеем песента "Духът Божий". Тук пред Учителя разбрах тази песен.
