2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря. Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при Захарната фабрика. Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде. А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на Захарна фабрика. И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах. И за малко да ме завлече и прегази влака. Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат?“ Аз му посочих смачкания куфар. Той ме запита: „Носиш ли у себе си „Завета на цветните лъчи?“ „Нося ги“. И му посочих палтото и вътрешния джоб, където стоеше книжката и където я бях зашил да не се изгуби. „Те са те спасили, братко“, отговори той.

Тогава той ми разказа, че една сестра паднала и се ударила. Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: „Носиш ли „Завета на цветните лъчи“?“ „Не“, отговорила тя. „Затова е станало това“, забелязал Учителят. Разговорът бил приключен. А брат Звездински добави, че Учителят му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка у себе си, но трябва да работиш с нея. А като работиш с нея, чрез нея се свързваш с Христовия Дух и Той, Христовия Дух те пази и закриля. А да носиш книжката у себе си без да си работил с нея и без да си направил връзка с Христа, то от нея не можеш да получиш Сила и Закрила. Сега разбрахте ли урока?

През време на войната, през 1942 г. германците бяха окупирали нашият град Петрич. Всички се бяхме уплашили, да не би германците да ни изтрепят. Тогава заминах за София, преспах при брат Звездински и на следващия ден отивам при Учителя и Го питам, дали ще пострадаме петричани от германците. Учителят каза: „Не се плашете, няма да пострадате!“ И така стана. Никой не пострада. Ама да знаете, що страх брахме и що нощи не сме спали от този страх. След като разказах на всички от Братството какво бе казал Учителят, ние се успокоихме. Но можеш ли да успокоиш цял наплашен град? Не можеш.

Случило се така, че брат Димитър Звездински останал без работа. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, без работа съм. Дайте ми някаква работа, намерете ми нещо да работя.“ Брат Звездински очаква, че Учителят ще му намери работа, ще му посочи някой човек при когото да отиде и да каже, че Учителят го изпраща да му намери работа или да го назначи на служба. Така си мисли Звездински .защото той сам лично е виждал, как е постъпвал Учителят с други братя, които са останали без работа и които търсят помощ от Него. Така си мисли Звездински, ама така не става, защото Учителят мисли другояче. Учителят му нарежда: „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде и ги раздай към Банско да се четат!“ Но за да се отиде за Банско, тогава е трябвало открит лист. Както до скоро трябваше открит лист, да се отиде до град Петрич, понеже е гранична зона. Той напълнил раницата с книги, хванал влака, слезнал на гарата и е вече на пункта, там където митничарите правят проверка на багажа. Митничарят преглеждал багажа на другите и по едно време се обръща към него и вика: „Хей ти, туриста, върви нататък!“ И му посочил с ръка да преминава и да отива натам, накъдето се е упътил. И тъй отишъл той в Банско, намерил наш брат, запознал се с него и решили двамата, той, брат Звездински да изнесе няколко сказки за Учението на Учителя. Като разгласили за сказката, поповете веднага скочили и ги наклеветили пред властта, че това са бунтари, комунисти и нелегални. Идват стражари, арестуват го и започват да правят обиск в стаята, където той няколко дни е отседнал при този брат. Претършували тук и там, един от стражарите потупал раницата, но не я отворил. Звездински му казал: „Отвори раницата, за да видиш какво има вътре в нея!“ А стражарят му рекъл: „Това не ми е работа. Който я е завързал, той да я отвързва!“ И така стражарите си тръгнали и раницата с беседите останала непокътната. След'това двамата дълго се молили на Учителя и благодарили за помощта Му. Раздават част от беседите и с половината от тях пристигат при мене в Петрич. Тук ние имахме Братство. Той изнесе едно Слово пред нас и го започна така: „Братя и сестри, аз съм бил анархист, след това станах комунист, знам цялата литература на Карл Маркс и на Ленин наизуст. Първата стачка като комунист аз я проведох и всички се бяхме снабдили с патрони, патрондаши и бомби. Революция щяхме да правим, да освободим хората от робството. Но като дойде време и се запознах с Учението на Учителя, разбрах, че човек първо се освобождава отвътре и след това се освобождава отвън. С това Учение се освободих отвътре и сега съм бял брат и ви донесох беседи по поръка на Учителя.“ Ние слушаме, а една баба хаджийка му вика: „Ей, момче, ти добре си сторил, че си донесъл тия книги. Ама аз съм безграмотна и не мога да чета.“ А Звездински й казал: „Учителят за такива като тебе е казал: „Да си купят буквар и да се научат да четат и след това сами да си четат беседите“.

На следващият ден баба хаджийка си купи буквар и започна да срича по него. Аз минавам покрай нейното прозорче на къщата, ама то е ниско, навеждам се и питам: „Бабо хаджийке, до къде си стигнала?“ Тя ме погледна през очилата и вика: „Стигнах до Жабата дето кряка у блатото“. Значи бабата е стигнала до буквата „Ж“, по тогавашния буквар. Ама накрая се научи да чете и сама сричаше беседите. Ето как работи Учителят.