6. СНИМКАТА ДО КАМЪКА

Влади заедно с други братя ходеха,събираха се и правеха огньове, хей такива пирамиди. Аз един път съм ходила на Рила през 1938 г. Тогава имаше много клекове, голяма растителност и помня Влади винаги вечер свиреше около огъня. Особено един валс на Брамс, много го харесваше Учителят. Аз заминах на Рила преди него, а Влади все като отида аз някъде и той търчи подире ми. И той беше питал Учителя какво ще стане с мене, с него и Учителят му беше казал, че аз съм една книга, която той ще чете цял живот. Да, за мене. А той дотогава не беше ходил на Рила. На Витоша той до Бивака беше идвал. И не знаеше на Рила колко е студено. Беше тръгнал, както го виждаш на снимката с тези памучни чорапи и къси гащета и пристига с една група вечерта, когато вече знаеш на Рила като се скрие слънцето става студено. Та сестрите, едни му дадоха вълнени чорапи до тука, други му дадоха пуловер, въобще го облякоха горкия, нямаше с какво да прекара нощта, а той тръгнал така. Същата година когато и аз бях нали. Аз бях с моите родители преди това и той като разбра, че съм на Рила след 2-3 дена с една група пристига и той направи си снимка с Учителя. Той му казал: „Влади, ти си качи на камъка, а аз ще застана до тебе" . Тази снимка е символична. Влади се изкачи на върха като диригент. Искаха да го бутнат от там, но не можеха, защото Учителят бе застанал до него.