3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

На 22.март аз бях въведена в братския салон, в братска среда. В коя година? В 1940 г. Колко хубаво и задушевно си живееха братята и сестрите, това силно почувствах. Намерих най-сетне моята среда. Като научих за Учителя у мен се яви желание да Го посетя и видя и ми се отвори път. По него време работех в радио „Варна“. През месец юни си взех отпуска и направо отивам като у дома си на Изгрева. Беше неделен ден. Влакът пристигна към 9 часа сутринта и 10 часа бях вече на Изгрева. Беседата беше свършила и пееха в това време. Застанах с малкото си куфарче пред салона и си мислех като пееха „Благословен Господ Бог наш“. Застанах в молитвена поза и се чудех къде ще отида за около десетина дни. В това време почнаха да излизат братята и сестрите от салона. Насреща ми излезе сестра Стойна, с която се бях запознала във Варна. Беше усмихната и много радостна. Като ме видя, дойде при мене и рече: „Ела у дома!“ И действително, там прекарах 10 дена. От втората й стая, която определи за мен имаше малко прозорче, от което виждах и салона, и стаята на Учителя - често поглеждах натам. Казах на сестра Стойна, че искам да видя Учителя. „Не бързай!“

След два дни, в сряда сутринта, при хубав слънчев ден ме прие в приемната си стая Учителят. Аз не бях на земята. Целунах Му ръка и ме покани да седна срещу Него, погледнах Го със свещен трепет и благоговение. Срещу мен седеше Богочовека, Синът Божий, скромно, чисто облечен в светли дрехи. Колко месеци ожидах за тази среща. Каква чистота и святост лъхаше от Него, какво величие. Думите бледнеят. Погледна ме топло. „Вие сте от Варна, от Варненското Братство“, рече светлия. Подадох Му подаръка, който носех от Варненското Братство. „Да, Учителю“, рекох на свой ред. Учителя пое подаръка. Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство?“ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си!“ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика. Образът лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше. Каква доброта лъхаше, каква разумност. Тъй приятно ми бе да гледам образа Му от светлина и слушам говора Му - музика. Най-великия Син на епохата, не беше обикновен човек, така гледаха очите ми и така бе. Продължаваше все тъй тихо: „Не искайте пълна кошница с житни зърна вземете само няколко“, говореше Мъдреца. „При един Учителя отишли двама ученика. На единия ученик Учителят дал един самун хляб, а на другия житени зрънца. Този ученик посял зрънцата на нивата. Първият ученик се нахранил, а втория след богата жетва пожънал много класове на нивата. Нахранил се той, нахранил и другите“. После, продължава Учителя: „Не се вълнувайте от дълбоко, защото ще излезе мътилката от дъното, както на морето, а отгоре, отгоре. Както при морските вълни, не се грижете за материалното, а за духовното“. Слушах внимателно Словото на Великия. Учителят продължаваше: „На брата си и сестра си пращайте хубави мисли, не ги попретийскайте. Когато сте между злите, мислете за добрите. Имайте добра обхода с хората. Рекох: „Обхождайте добре с тях. Човек за какво е дошъл на земята? Какво е предназначението на човека? Работете върху благородството, занимавайте се с цветята!“ Благодарих на Учителя за Словото, за мъдрите Му Слова, целунах Му ръка и си излязох възродена, възвисена. Учителят бе в преклонна възраст, но в Него се чувства нещо младенческо, бодро. Радост и веселие се излъчваше. Когато целунах ръката на Учителя, Той се наведе над мене, над главата ми шепнеше Слова, някаква молитва за облекчение на кармата ми. Днес бях щастлива и богата. Имах материал за години. Едно съжалявам, забравих да Му кажа за видението си.

Но още като Го видях разбрах, че аз седя пред един необикновен човек. Очите ми Го видяха особен, като че ли не беше човек, а едно огромно динамо, което правеше: бу, бу, бу. Постоянно слизаха, възлизаха сили и светлини над него, слизаха, възлизаха. Видях така много интересно нещо в Него, което ми направи силно впечатление, макар и млада, но аз разбрах, че седя пред моя Велик Учител. Аз Му задавах въпроси, а Той отговаряше.

Аз продължавах да Го питам и Той ми отговаряше. Бях всичко си записала, но къде изчезна този лист не знам. Още Го питах много работи. Той ме слушаше с голямо внимание. Бях при Него 23-24-годишна и когато след разговорите станах да си отивам, целувам Му ръка, Учителят се наведе върху мене и шепнеше молитви. Аз споделих това с брат Боев, а той каза: „Интересно, може би иска да изчисти нещо от твоя живот, някои кармични положения и това е хубаво, разбира се“. Да, това е първата среща. Да, много дълъг разговор беше. Незабравим.