38. БЕЛИЯТ ОБЛАК

Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому. Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света. Това го знаех от разговорите на другите. Но до тогава нямах лична опитност. Сега го видях и се убедих какво значи Учител. Учителят не е само в плът. Учителят е не само в плът, но и в Дух.