33. ЕВАКУАЦИЯТА

През време на войната стана опасно да се живее в София. Американските самолети почнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния. После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха да бомбардират София и обекти около гарата. Народът почна масово да се евакуира. Идваха много братя от страната и канеха Учителя да се евакуира при тях“, но на всички отказа. Бомбардировките над София през есента на 1943 г. зачестиха. Големи бяха разрушенията на София, но на Изгрева не падна никаква бомба. Учителят запази Изгрева. В София почти не останаха хора. Гражданите, както и Министерствата и предприятията се евакуираха.

Един ден Учителят изпрати съпругът ми Жеков с още някои приятели да потърсят място, за да се евакуираме. Те ходили към Симеоново, Бистрица, Панчарево, но никъде не намерили подходящо място и квартира за Учителя. Върнали се късно и вечерта съобщили, че нищо не са направили.

На сутринта Учителят слязъл пред салона и извикал братята и сестрите, които били към 30 човека: „Пригответе се за тръгване“. Всички си приготвили раниците и така потеглили за Мърчаево. По обед били вече в Мърчаево. Учителят вървял напред, а групата след Него и така стигат до домът на брат Темелко. Семейството излязло пред вратата, целунали Му ръка зарадвани, а Учителят казал: „Водя Ви много гости!“ „Заповядайте, ще се намери място за всички!“ Учителят влезнал първо в голямата стая докато Темелко приготви малката за Учителя. Щом Му я подредили Той станал и влезнал в нея. Така е прекарал 10 месеца. В голямата стая се настанили братята и сестрите. Вечерно време Темелкови постилали на пода черги и там на пода се опъвали всички на земята да спят. Много са били гостите, които са идвали особено събота и неделя. Те били от различни градове и села на страната. Тук Учителят е продължил с беседите Си и са ходили на Паневритмия в местността „Бачище“. А беседи имало всяка сряда и неделя. Така тук преминали 10 месеца с Учителя и Братството.