27. БОЛНАТА СЕСТРА

Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: „Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева!“ „Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може да става от леглото.“ „Рекох, кажете й утре да дойде на Изгрева!“ Отишли долу в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят. „А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната“, извикала от ужас сестрата.

На сутринта тя се опитала да стане, краката много я болели, но тя станала и казала в себе си: „Щом Учителят казва да отида, то аз ще отида на Изгрева“. Полека се облякла и тръгнала, бавно вървяла и накрая стигнала а Изгрева. Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама да се качи на Изгрева.

Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови да тръгнем на Витоша с раници. Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра да я носи. „Хайде сега с нас на Витоша!“ Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. А пък природата извърши останалото.

28. КОПРИВА ЗА ОБЯД

Един ден трябваше да готвим спанак в братския стол на Изгрева. Така бяхме решили. Предадохме поръчката на онзи брат, който беше закупчик на стола. Той слезна в града, за да отиде на пазара и да изпълни поръчката. Връща се отново горе при нас и съобщава, че не е намерил спанак на пазара.

В това време Учителят минава покрай кухнята и Юрданка Го вижда и отишла при Него. „Учителю, какво да готвим днес? Защото не са намерили спанак на пазара.“ „Рекох, дайте на онзи там брат 15 лв., за да закупи с тях коприва.“ Посоченото лице беше брат Гради Минчев. Предадоха на брат Гради 15 лв. с поръчението на Учителя да закупи коприва. Взел той парите, сложил ги в джоба си и отишъл на Цариградското шосе, за да може по него да слезе в града, та да обиколи всички пазари за коприва. Едва що стъпил на шосето, той гледа как един човек върви по Цариградското шосе с едно магаре натоварено с един чувал. „Байно, с какво си натоварил магарето?“ „Ами, набрал съм един чувал коприва и я карам в града, за да я продам.“ „Колко искаш за копривата?“ „Само 15 лв.“, отговорил човека. „Дай ми копривата и ето ти 15 лв.“ Човекът докарал копривата на Изгрева, изтърсил я в кухнята, взел си чувала и си тръгнал обратно. На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва. А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи. Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне!“ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.