19.  Д-Р ИВАН ЖЕКОВ

Той е роден на 3.03.1875 г. в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски.

Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина. Като малък е имал хубав глас и е пял в хора на черквата. Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско.

Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков.

Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари. Бива назначаван в различни гарнизони, но се разболява, разстройва нервната си система, напълнява и стига до 115 кг. Като военен му разрешават да отиде да се лекува през 1916 г. в санаториума Кнайп във Вертесхофен. Тук се лекува по методите на Кнайп със слънце, въздух и вода и плодолечение. Станал вегетарианец, отслабнал и накрая оздравял. Завръща се в България.

Среща се с Учителя Дънов през 1917 г. във Варна, когато е бил интерниран и живеел в хотел „Лондон“. Обикновено двамата се разхождали по брега на морето. Веднъж като се разхождали с Петър Дънов по брега на морето, видели една мина. Дънов казал: „Тук са затворени лоши духове“. Тогава отиват и съобщават на военните да обезвредят мината.

През 1921 г. построява къща във Варна на лозето, където често Дънов му гостува.

През 1926 г. си купува място на Изгрева и Учителят го извиква да живее тук. През 1927 г. той издава една брошура „Учителят Петър Дънов и Неговото Учение“, с което го защитава. Подписал е е с д-р И. Ж. Духомиров.

По времето на своите социалистически увлечения той написва една книга за социализма и отишъл в една печатница в София да я отпечата. В същото време и Учителят Дънов бил занесъл своята книга „Наука и възпитание“, за да се отпечата. Веднага се познали и завързали разговор. Печатарят запитал, коя книга да се отпечата по-напред, понеже дошли едновременно. Тогава Дънов казал, че социализмът може да почака, че няма да избяга от България, но преди това трябва да се отпечата „Наука и възпитание“. Добавил също, че без наука и възпитание на новия човек не може да се построи социализъм.

С д-р Иван Жеков има различни интересни случаи, поради това, че той бил медиумична натура. Веднъж бил обсебен от някакъв дух и по цял ден седял вкъщи и писал това, което му диктувал духът. Изминали няколко дни и то в непрекъснато писане. Юрданка отива при Учителя и Го пита какво да прави при този случай. „В него е влязъл един дух от Александрийската школа. Това е най-големия ми враг и иска да ми отклонява учениците и да Ми пречи на Школата“. Тогава Учителят с Юрданка отиват и го заварват как пише и пише. Учителят направил с ръце няколко паси върху главата му и го освобождава от това състояние. Той идва на себе си.

Д-р Иван Жеков е бил изключително деятелен и е съдействувал при различни случаи когато трябва да се върши братска работа. Той е един от учениците на Учителя, които са преминали на Изгрева по времето на цялата Школа. Къщата им беше на Изгрева на ул. „15“ No 2. Той си замина на 23.11.1970 г.