16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене. Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра?“ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума. Лицето й просия и тя каза: „Господ Ви изпрати, таман се чудя какво да правя“. Разделихме се.

Продължихме със задачата да търсим жена с име Надежда. Намерихме я в голяма мизерия, където гледаше болен човек. И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати.

Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба.

Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари.

Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.

Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави.

Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят.

Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят.

Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта.

Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига.

Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“