4.  БЕСЕДА ЗА СЕСТРИТЕ

Два дни след това изживяване, което имах с Учителя, то на третата сутрин се случи нещо друго. Той бе станал рано, измел двора, измил клозета, изчистил тревата по пътечката и помел навсякъде като ранобудна мома, която чака жених да й гостува. Аз като станах се изненадах от този ред и попитах: „Учителю, кой е изчистил?“ Той отговори: „Петранка е дошла“. След това дойдоха сестрите от групичката, които аз ръководех. С тази групичка посещавахме болни, молехме се за тях и помагахме където имаше нужда.

Учителят започна да ни говори и много вдъхновено изнесе беседа около три часа. Но тогава нямаше кой да я запише. Тогава Учителят ни определи четвъртък ден, в който да се събираме и да се молим. Този ден четвъртък се запази и впоследствие като ден на сестрите и в София. В този ден сестрите се събираха, правеха молитвени събрания и Учителят им държеше беседи. Тогава имаше вече стенографи и някои от тези беседи на сестрите са записани.

Този път Учителят преседя при нас един месец и наближи време да отиваме на екскурзия на връх Мусала.