10. ЗАРОВЕНИЯТ ЕДИН ТАЛАНТ

Това беше на Паневритмия в гората. Сестра Лиляна Табакова дойде да играе с мен. Аз мълча, а тя ми каза: „Сестра, знаеш ли, че Учителят те обича?“ Викам: „Той всички ни обича, сестра“. Тя се нареди без да ме пита, ама интересно, дойде да играе с мене. А пък чакай да кажа за Стоянка Илиева. Аз не ги обичам двамата с Илия Узунов, защото те все броят стотинките и са такива скъперници. А Илия, даде ми една дамаджана голяма, та щях да си изсипя червата, да му нося вода. Той иска услуги, а пък не иска да ми препише апартамента. Чакай да ти кажа. Като умря Стоянка, сънувам я, пък хич не мисля за тях. Пък и нея не я мразя, но не я обичам, безразлична ми е. Та на сън тя взе, че се нареди с мене да играе, моля ти се, да, така открая се нареди и след туй умря мисля сестра му на Илия. Значи като сънуваш, че някой умрял, че играе с тебе, значи някой близък ще умре. Те предупреждават. Те знаят кой ще идва.Те ги посрещат, да. А със Стефчо, синът ми така бързо стана, не бях приготвена. Ама знаех, че той ще завърши лошо, обаче много рано си отиде. Исках до 40 години да живее поне. Той беше на 32 години. Роден е 1960 г. Млад бе, младо момче. И хубав. Беше шивач и го научи тая Дора на Игнат. Тя много го обичаше, беше влюбена в него. „Разболях се казва по него. Щях да го подема. Той е велик дух за мене, той е стар дух.“ Също на Хантов жена му и Йотка много го обичаха и как го хранеше на Рила Йотка и викаше: „Той е много добър“. На Рила с Веселка играеше. Те са долу-горе на едни години. И в хора на квартала пееше. Аз съм вече на 70 години, не съм ги навършила още ,но съм родила три деца и съм работила тежка работа като магаре. Веднъж отворих една книга от Учителя. Аз не обичам наред да чета. Нямам търпение. Чета значи: „Чудни са хората. Имат много желания пък искат да ги реализират изведнъж. Ще загубят и това, което са придобили“. Като си мисля, че има хора с по два факултета, а след това като ги хване склероза изгубват и това, което знаят. Та аз съм доволна от това, което зная, че мога да свиря на Паневритмия. Повече не ми трябва. Не е хубаво човек да ламти. То си е дадено колко можеш да научиш. И като чета за онази притчи на Христа за талантите си спомням за моя син, че не е само да си талантлив, но трябва и да работиш. Господ така ще каже: „Аз като ти дадох тази дарба ти използва ли я?“ Само, че аз не го казвам както пише. Та като не си я използвал тази дарба, хайде отново на земята. Та човек трябва да е доволен. А пък ако работиш, ти се свързваш с ангелския свят. Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни. Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят. Там зависи какви дела имаш, какви ти са постъпките. Да кажа за Иван-каруцаря. Много добър човек беше, много хубав, пълничък, сериозен, работлив. Той умря от зъб, от пломба, някаква инфекция се получи. Учителят казва, че някои неща могат да се предотвратят, но не всички. Може много добри дела да имаш, но едно нещо да сгрешиш и пак да не ти бъде простено. Четох го. Зависи греха какъв е. И за какво е направен. Та той си зарови своя един талант в земята и не работи с него, после дойде господаря и го набиха.

Аз обичах много сина си, но защо бягах от него, защото ме биеше. Нека да не прави грехове. Като ме бие може да ме осакати. После да не мога да си шетам, да си опера. То е хубаво и 200 години да живееш, но да си годен, да можеш да се обслужваш. Голяма ми е мъката за синът ми, такава, че искам да легна и да не се събудя, защото го обичам много. Аз искам пак да му бъда майка, само да имам добър мъж. Иначе е по-добре да не се женя, да гледам само изкуството. Но искам да го родя, да стане цигулар. Да го родя, защо така? Но Божа работа. Аз може да искам, който те пита. И казвам: „Учителю, което е за добро това да стане, а лошото си е от мене“. Напоследък синът ми беше много нежен и аз му казвах, колко е хубаво така да си живеем Стефчо, имаш си гарсониерка, ще идвам да ти чистя и колко бях спокойна. Но после като чаках цяла седмица да го изследват, бяха го взели в болницата, да видя кога синът ми ще излезе, казвах: „Той е вътре, мъртъв“. Нещо отвътре ми казва. А те ми викат, ти луда ли си? Ами викам да дойде домоуправителят, да отворят, да взема котето. Той може да се забави- .Как може котето там гладно да стои? Прозореца му беше отворен. Какво е едно коте, но един Господ знае кое е по-важно. Важно е да работиш на земята.