5. ГЕРМАНСКИЯТ ДУХ

Казах, че съм гледала на сестра си детето - Петърчо. Аз ходех да го гледам при майка ми и брат Ангел, а тя сестра ми ходеше на работа. Петърчо беше се разболял от дезинтерия и лежа няколко месеца. Като видяхме, че състоянието му се влошава извикахме лекар, който го прегледа и каза, че положението му е безнадеждно и че детето може да почине. Като каза така лекарят, ние двете с майка ми почнахме да плачем и тогава майка ми отиде при Учителя. Петърчо беше роден на 29.май 1944 г., а майка ми е отишла да Го пита за детето през декември, преди Учителят да почине. Тя отишла късно вечерта да Го пита дали ще почине детето. Независимо от състоянието си Учителят пак приемаше някои, които Го питаха за нещо. Отива тя значи и Му казва: „Учителю, лекарят казва, че внучето ми ще умре от дезинтерия. То е много зле наистина и аз много се безпокоя за него. Вие какво ще кажете, Учителю?“ Учителят отговорил: „Сестра Тодора, иди си, внучето ти няма да умре. То е германски дух и няма да живее в България дори. То ще живее в Австрия или в Германия“. И майка ми идва и казва тая вест и ние се зарадвахме. Детето порасна и до ден днешен не е в България. Но когато порасна ние следяхме дали думите на Учителя ще излязат верни. Той отиде войник и като се върна постъпи на работа в музикалния театър като работник на тежка работа. Там му харесало как играят балерините и понеже му се е отдало това изкуство започна да взема частни уроци от хореографката

Диди Спасова в читалище „Средец“ на ул. „Димитър Несторов“. След туй той започна да играе. Ние ходихме да го гледаме в читалището „Средец“. И така той излизаше на сцената да играе. Учителката му беше много доволна от него. Тогава имаше две близначки, нейни ученички и тя им казваше: „Вие десет години учите, а той за три години ви надмина“. След това той пожела да отиде в Германия. Аз казах тогава на сестра ми: „Как ще отиде в Германия, ти си даваш парите напразно. Как ще се научи той и да стане балетист! Те такива започват от шест годишна възраст“. Тя каза: „Ще видиш, аз го питах: „Синко, ти шофьор ли ще станеш или човек на изкуството ще ставаш?“ Той казал, че ще стане човек на изкуството. И след това замина за източна Германия. Там стоя девет години с договор. След това се върна в България. Когато отново искаше да замине, от милицията започнаха да му правят някакви въртели, а той ляга и вика на майка си: „Майко, ще умра от мъка ако не замина“. И после с един познат германец той успя да замине. И аз бях тогава на гарата. Той замина за Австрия - Виена. Там го приемат в театъра и го изкарват много способен българин. Той е играл и като солист и остана до днешен ден балетист и сега вече сигурно ще се пенсионира. Няколко пъти е идвал в България. Тук не му харесва и казва: „Каква е тая България, тука е толкова мръсно“. Той просто дойде да ме види. Сбъднаха се думите на Учителя, че е германски дух и там си е на мястото. И затова те му помогнаха и те го оцениха.