46. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СВАТБА

Имах един приятел, който се казваше Малчо. Той като студент по философия посещавал беседите на Учителя на ул. „Оборище“ 14. След беседата много братя и сестри се нареждали един след друг, за да целунат ръка на Учителя и всеки Го запитвал нещо да му каже за бъдещето. И той искал да попита, но много се стеснявал. Един ден и той се наредил в редицата и си чакал реда. Но приближавайки към Него, обхванало го голямо стеснение и не могъл да направи крачка. Учителят забелязал това и му казал: „Ела де, ела де!“ И той отишъл. „Какво има, кажи!“ Казал Му: „Учителю, имам една приятелка. Искам да ми кажете нещо за нея“. Той помълчал малко и рекъл: „След известно време ще стане някакъв атентат и бащата на твоята приятелка ще бъде убит и тя ще те напусне и ще се омъжи за друг“. И така се случило. Дошло време, стана атентата в църквата „Св. Неделя“, където е бил убит и бащата на приятелката му. След това тя го напуснала и се омъжила за друг. А той когато чул последната новина излезнал да скита по улиците, дано намери разтуха и изведнъж видял, че отишъл чак към Дианабад където били само ниви. Легнал в нивата и се загледал в небето където плували облаци. Тогава си спомнил изведнъж, че Учителят когато му казал какво ще му се случи, миг преди това погледнал към небето и след кратко съсредоточаване свалил погледа си към него и изрекъл горното пророчество. Тогава разбрал, че тази развръзка е била записана на небето и е чакала да дойде онова време, за да се развърже на земята. Станал, окопитил се, огледал житата и бавно тръгнал към града. Разбрал, че вече е развързан от един кармически възел и трябва да върви по своя път.