40. НЕОБИКНОВЕНА ПАНЕВРИМТИЯ

Пак през това време, когато ходехме в Симеоново и преспивахме в тази къщичка и стаичка, Тодора бе сънувала сън, че Учителят отишъл на екскурзия някъде надалеч и много се забавил. Най-после се върнал и тя първа Го посрещнала и Му казала: „Е, Учителю, колко много се измъчихме без Тебе тук!“ А целият Изгрев според съня бил пълен с братя и сестри и много чужденци, които играели Паневритмията и по точно Пентаграмата. И всичко това станало на някаква Нова година според съня на Тодора. Той я успокоил като й казал, че всичко ще се оправи.

На следващия ден тя разправя този сън на сестра Балтова, която беше специалистка по тълкувание на сънища, ясновидка и още много други неща, но тя не могла да каже нищо, но я посъветвала да каже съня на Учителя. Накрая Тодора отива при Учителя, разправя Му съня и накрая чува следните думи: „Всичко това ще стане, но не знаеш на коя Нова година“. А този сън е края на декември 1943 г. А на следващата година на 27.XII.1944 г. Учителят си замина и на 31 .XII.1944 г. беше погребението Му. Тогава старите, възрастни братя като се сменяваха, вдигнаха ковчега с тялото на Учителя, обиколиха три пъти поляната на Изгрева, по онзи кръг, по който се играеше Паневритмията. Така, че този сън се сбъдна на Тодора и тази Паневритмия се игра на следващата година, на 31 .XII.1944 г. След няколко часа посрещахме Нова година, но този път без Учителя. Започна една нова епоха.