33. КОИ СА БЕЗСМЪРТНИТЕ?

При един друг случай пак на излизане от трапезарията, Учителят каза: „Всички, които сте тука сте от безсмъртните“. И в този момент аз веднага се огледах и се взрях да видя кои бяха там. Останаха в паметта ми Тодора Юрданова, Наталия Чакова, Катя Грива, д-р Иван Жеков и съпругата му Йорданка. А бяха 15-20 души всички, но другите ги забравих.

Един хубав пролетен ден на двора на Изгрева една група младежи уравняваха земята с лопати и гребла. Участие взимаше и Учителят. До нас дойде един млекар от село Дървеница, който ни носеше мляко, дядо Митю, застана отстрани и наблюдава работата. След като всичко беше привършено и Учителят се прибра в стаята си, дядо Митю се обърна към нас и рече: „Гледате ли този старио (ставаше дума за Учителя), на всички ще ви докара акъла“. След това си вдигна гюма на рамо и си тръгна.

След като се върнахме от Мърчаево след евакуацията, то в малкия салон-трапезария имаше и двама външни работници. Трябваше няколко души да преместят един шкаф, който беше доста голям. Там беше и Учителят. А те като гледат нас и Учителят и цялата обстановка, както и това, че Той ни даде съвет как най-лесно да преместим шкафа, онези останаха учудени. След като Учителят си отиде единият от тях се обърна към нас и рече: „Всички да ви стопят и претопят, тука дето сте на Изгрева, не можете да направите един човек като Дънов“. Тогава една сестра се обади: „И да ни претопят, ние сме от безсмъртните и ще останем живи“. А онзи отговаря: „Какви безсмъртни сте вие, та вие не можете да пренесете един шкаф, че дори викнахте и нас да ви помогнем. Ако не беше Дънов да ни каже как да го преместим, още ще си стои шкафа тук пред вас“. Ние се оглеждаме, навеждаме глави и виждаме, че сме обикновени човеци, а не сме безсмъртни хора. На следващия ден Учителят в беседа каза: „Някой ме пита, Учителю, дали ние сме безсмъртни? Казвам безсмъртна е само човешката душа. А човек слезнал на земята от земя е създал тялото си и като си замине земята отново прибира тялото му. Но остава човешката душа, която ако иска да бъде безсмъртна трябва да направи общение с Божествената душа“. Ние помним случката от предишния ден. След някое време един от присъствуващите в трапезарията в оня ден когато Учителят рече, че сме безсмъртни, дойде Му време и си замина.

Погребахме го. Върнахме се и направихме обща молитва за него. Човешката душа трябваше да направи общение с Божествената Душа, за да се обезсмърти.