26. МИНЕРАЛНАТА ВОДА

Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.1.1944 г. всички отидохме на минералният извор, който е на 45 минути пеша западно от селото. След като го разгледахме аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак, куцаше и трудно се движеше. Учителят спря Неговата група на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз Му налях в нея малко от чайника. Той сръбна от нея, опита я и каза: „Водата е хубава“. После се обърна към мене: „Ангеле, всеки ден ще ми носиш вода от този извор!“ И на другия ден аз поех задачата. 9 месеца аз ходех всеки ден за вода. Накрая един ден преди да си тръгнем за София, връщайки се от извора с две дамаджани вода, срещам един селянин, който ми каза: „Абе ти тая вода, която я пренесе, ако я пуснеш, ще завлече цялото село!“ Искаше да каже, че съм пренесъл много вода. „Ами тази вода я нося девет месеца на ония, които я пият. Ако не бяха пили тая вода наистина селото ви щехме да го удавим с нея. Така, че ние ви спасихме мърчаевци да не се удавите.“ Селянина са смее: „Хайде де, ти отиде много на далече.“ „Да, тръгвам си и утре вече ни няма в Мърчаево. А вас ви оставяме мърчаевци да пиете от тази вода, та да бъдете живи и здрави.“ Така се разделихме, а като се върнахме в София аз през три дена пътувах до Мърчаево, за да нося вода за Учителя. Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя.