24. НЕДОВОЛСТВОТО

Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезнем от помещението, Учителят измежду другото каза това: „Някога българите са направили едно голямо добро на Горпода и Господ чрез мен се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това Аз пак ще им го направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и разберат какво добро съм им направил“. Ние стояхме и не можехме да повярваме. Българското общество, църква и държава водеше злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни хора от Него, понеже не им угажда и не им изпълнява понякога техните човешки приумици.

Една година отивайки с Учителя и цялото Братство на Мусала по средата на пътя бяхме спрели за почивка. На една хубава полянка бяхме насядали около Учителя и Той започна да говори. По това време пред мене минаваше някакво недоволство от живота. А Учителят схвана това и продължавайки да говори се обърна към мен: „Някой е недоволен от живота. Какво е животът? Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа.

През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдания и мъчение или когато и се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота“. По-късно ние оценихме това - преминахме и през глад, и през немотия.