11. КОЛКО СА УЧИТЕЛИТЕ?

След сутрешната беседа отивахме на полянката да правим упражнения. По едно време мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът от горе до долу. Така след беседа отиваме към полянката за упражнение и аз вървя и накуцвам. А до мене върви Учителят. Обръща се и ми казва: “Ангеле, един бомбелия те е яхнал“. А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си. После отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърбът си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам кракът си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си.

Друг път, пак отиваме на полянката за упражнения и аз бях вече в самия кръг и в мене се зароди мисълта, че там в едно място в Евангелието е казано, че не е по-голям ученикът от Учителя си. И че е достатъчно да бъде ученикът като Учителят си. И в момента тази мисъл силно ме занимава. Аз продължавам да мисля, че на земята един обикновен учител, завършил гимназия и университет учи малките деца. След време те порасват, свършват гимназия и продължават в университета. Идва момент и те надминават учителят си от школото. И таман размишлявам върху този въпрос, а Учителят е на 2-3 метра встрани от мен и ми отговаря на мисълта без да Го питам със следните думи: „Да, така е на физическия свят с тукашните учители, че ученик може да надмине и учителя си, но в Духовния свят не е така. Когато ученик стигне до Учителя си, Той е отишъл вече много напред. Затова никога не може да Го настигне“. Ето, по такъв начин Учителят отговори на онова противоречие, което се появи в мен. След като си замина Учителят изведнъж решиха, че някой трябва да Го замести. Започнаха да се оглеждат и да си правят тънки сметки. Понеже мнозина бяха кандидатите затова си направиха Братски съвет от седем човека пожизнено избрани докато свят светува. Само че друг е този, който управлява света и те един по един си заминаха и останаха малцина. Но вече никой не може да се кандидатира, защото няма през кого и пред какво, защото Изгревът бе разрушен и го нямаше вече. Учителят е един и самин. Духът е един и Вездесъщ.