19. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И ЛЪЖЕПРОРОЦИТЕ

Невенка Неделчева тука на Изгрева най-напред тя беше за мене, загадка тя беше за мене така нещо недостъпно, една хубава, с едни плитки такива големи. Един ден тя, точно помня мястото, ме вика така: „Сестра, вие по некой път много страдате, че поплясквате някога децата си, хич не страдайте, защото ако знаете те колко са ви благодарни. Те не беха определени да дойдат през вас“. И така направи с ръката си. „Те се вмъкнаха. И сега ако знаете техните души как ви благодарят А-а, че сте ги понякога ударили. А пък другарят ви колко много ви обича, но вие казвате: „Не аз знам какво е обич“. И вярно, аз някакси съм изпреварила идването си на света. Много съм емоционална, но и много реална, много правдива, много здраво и на земята мога да стъпвам, но си имам нещо вътре, от което не мога да отстъпя. Например, тука беше всеизвестен този на Анчето гдето свири сега баща й (Тодор-гледача). Той знаете ли как спореше и как се с Учителя разправяше. Но Учителят него го признаваше като най-добрият хиромант. А той се смяташе за голям пророк. Той веднъж ми гледа на ръка и вика: „Е-е, философе, философе, много голем философ си. Много си щедра на духовната Любов, но си много скържава на физическата. Ама ти и двама заставяш да ухажват“. Ама това съвсем в младини. Па аз му казвам: „Ах, и тая добра, аз сега никой ме не е ухажвал досега, та ще ме ухажват и баба като стана“. „А- а-а, смеят ли, бодлива крава кой смее да се доближи до нея!“ И вярно ви казвам, че аз живях тука, всички ме знаят, защото друго име няма като моето име Йотка и аз ги събирах много. С всички съм била приятелка, които така им се е носило така за лека стъпка. Казвам ви, пред небето гдето се записва, не само тука, но и горе се записва, никой, ни с поглед, ни с дума, ни така с пръст нещо така да се е доближил до мене. Значи, тоя гдето вика, а смеят ли? Смеят ли да пристъпят към тебе? Вярно е.

А за Лулчев самата Невенка, например ми е казвала. А той бе голям приятел на Невенка, тя Невенка дори чрез Лулчев при Учителя е дошла. Но Невенка ще ви кажа си е ученичка на Учителя. Не е ученичка на Лулчев. Аз с много народ съм я предобрила, защото те все за нея говорят: все лулчевистката, лулчевистката. Не е бе, не е бе, а че тя си е имала с него връзката, че й е бил любим, това е отделна работа. Тя някъде в Нова Загора е била ученичка и той е изнесъл една сказка. И тя там просто се е влюбила в него, дето се казва. В словото му се влюбила, за словото му и така тя заради него е дошла тука, на Изгрева и тя какво е само преживяла. Тя какво е видяла, не знам дали друга душа е изживяла такива мъки и страдания, големи страдания. Ами тя ми казваше, че Лулчев от много високо е паднал, от високо падна. Един случай сега, например ще ви кажа. Тя много случаи ми каза, но един да ви кажа. А това е всичко под ръководството на Учителя. „На Рила сме и един брат се разболява. Но така се разболява, че в палатката се вцепенява, не може да мръдне. И отиват до Учителя и Му казват: „Учителю, така и така, еди кой си брат е болен“. Учителят все едно нищо не е чул. След това пак отиват, пак Му казват: „Учителю, брата е така и така“. Пак Учителят не чува. Трети път отиват. Учителят не чува, нито отива да му помогне. Обаче брат Лулчев, той като чува, той отива в палатката при брата, застава и му казва: „Казах ли ти, рекох ли ти, не знам каква е дума употребил: „Стани!“ И оня става. За чудо става. И тогава, Невенка употребяваше така един израз за Лулчев. „Брат ми като се възгордя, че като хукна сам по баирите“. „Той, Учителят го взел, двойникът му взел и го водил по планети, насам-натам, много го разхождал и накрая се прибрал. Вече слязъл, вече е на земята, на Рила е. Учителят го привиква, но става, че Учителят го пита: „Е, ти ходи там, там и виде това и това, как отиде? Как ходи?“ Той не може нищо да Му каже. Нищо не може. Невенка ми го казва. Нищо не може да Му каже и тогава Учителят му казва, за да го свали на земята, му казва: „През цялото време аз действувах през тебе, не действуваше ти. Аз те водих, аз действувах“. Че тогава да видиш, разказваше Невенка как брат ми как знае да пада на коленца, как знае да плаче, как знае да се моли, как знае да иска прошка. Ето, това е. Дал му е възможност. А той е бил наистина много голям ясновидец. Бил е и голям учен. Той е първият английски възпитаник от българските авиатори по време на Европейската война. Нали възпитаник е бил и бе с богата библиотека. Голям ясновидец е бил, но аз го знам, но до него никога не се доближих и до Кръстю Христов не се доближих. Бяха ме предупредили да се пазя от тях. И от кого ме пазеха още Паша и Аня? И от брат Славчо Славински ме пазеха. Той беше много сладкодумен, много чаровен, много слънчев, но чичо Колю Гръблев, като че сега го гледам как се смее и вика: „Той гледаше в очите Бога и Го лъжеше“. За Славчо Славянски. Е, много широк беше, обещаваше много, пророкуваше големи планове,сваляше небесата на земята с обещания. Но ти казвам, той много ме кандърдисваше тука да купя неговата къща, даже ми изпращаха писма. Паша и Аня ме предупреждаваха да не съм смеела да се захвана с него, защото той така ще ме излъже. Чичо Колю смеейки се вика: „Той гледа Бога в очите и Го лъже!“ Пък то и ние всичките лъжеме кога трябва и кога не трябва, казвам го това не лошо, а така. Не трябваше и да го казвам даже това, нещо, как се изплъзна от устата ми. Това е важно, защото аз например съм чувала като става издател, започва да издава беседи на Учителя. И започва да взема повече от онези, които печатат навънка. Неделчо Попов отива при Учителя и Му казва, че той взема много, много и Учителят казва: „На него повече няма нищо да му се дава“. Иска да печели.

Печели, напечели се, създаде голямо издателство на ул. „Гурко“ 22. По време на бомбардировките падна бомба върху издателството и печатницата му и всичко разруши. Първо наруши окултния закон, а после дойде възмездието, за да приложи Божията правда.