14. ОГРАДИ С ТЕЛ

А сега понеже за Елена Цочева говорехме, друго ще ви кажа. Когато Учителят я извикал с писмо да дойде тука и когато по влака отрит лист не са й искали. А защо я е викал да ви кажа. На другия ден Учителят, в Горницата сложил я на едно малко столче. Седнали и й дава Библията. Аз имам големи пропуски, щото човек слуша, мисли че помни, после нищо не помни. Дава й Библията и й казва точно на коя страница да отвори и от кой стих до кой да чете. Тя сподели с мен: „Аз отварям и чета и върху прочетеното Учителя вече прави тълкувание. Не тълкувание, пророчество просто. Пророчество върху прочетеното. После казва прочети тука, прочети, ама на много места посочва и най-после ме изведе отвън, така беше, на балкончето Му и с пръст посочи навън: „Ето, рекох им да махнат тия телове, да ги нема и да построят дъгообразно една постройка за братя и сестри за онези, които немат жилища нали, но не Ме послушаха, не Ме послушаха. Но ще дойдат други, които ще го направят или ще махнат теловете, ще дойдат други. Но не ме послушаха, не ме послушаха“. Ето това. А аз не запомних, а слушам и мисля, че всичко ще запомня, а нищо не запомних. От пророчествата нищо. Но върху всяко прочетено място от Библията, върху всеки стих е дал пророчество Учителят. А защо не го записах всичко това?“

Днес теловете ги няма, но и Изгрева го няма. Другите дойдоха и построиха дворци за своите господари.