13. ТЕЖКИЯТ СЪД

Моите двама сина Светозар и Костадин, малки деца на 5-6 годинки, те двамата заедно с едно свое другарче отишли надвечер да играят на поляната под нашата къща. Там бяха построени няколко братски палатки. Децата влизали и излизали от палатките и така се гонили и играели там. По едно време намерили от някъде пирони и с тях хубаво надупчили една от палатките. Тя беше стара, гнила палатка и се оказа, че е на сестра Елена Андреева. След тази голяма пакост извършена от тях те биват строго порицани от някои братя и сестри. Скъсаната палатка трябвало да се заплати от нас. Когато научихме това ние се смутихме много. Грабнахме децата и ги заведохме при Учителя. Той да ги съди. Учителят разговарял известно време с тях и им разказал някаква приказка, след което ги пуснал да си отидат като им казал: „Други път да не правите вече така!“ След това се обърнал към ощетената сестра и й казал: „Сестра, рекох, Аз ще платя палатката!“ Тогава сестра Елена съвсем объркана и смутена, казала: „Тя не струва нищо, Учителю, че да я платите, тя беше стара палатка. Аз, Учителю, ще ушия нова“. Сестра Елена Андреева шиеше палатки на братята и сестрите. Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах. Те плачеха и аз плачех заедно с тях. Неизмерима беше любовта на Учителя към всички. Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме отговорността върху себе си.