8. ОТРАВЯНЕ

Аз бях сготвила спанак в бакърен тиган. Бях студентка и ми дойде на гости колежка също студентка. Ядохме с нея за обед, а останалото не го махнах от тигана, а го оставих там и вечерта го изядох. През нощта почувствах, че съм се отровила от тая храна. Повръщах черно и бях много зле. Сутринта болна отидох при Учителя на Изгрева. Бях почерняла цялата от окисления бакър. Аз живеех в града в наши роднини. Помня, занесох Му вестници и питка. Учителят се показа на вратата, взе ги, но аз не Му казах, че съм болна, тъй като не обичах да Го безпокоя. И тръгнах си, но още не бях излязла навън от двора до къщичката на Балтова,паднах, стана ми лошо и припаднах. Колко съм лежала не зная. След малко станах, огледах се и видях, че никой няма. Казах си, никой не ме видя като паднах и си отидох у дома. Повръщах още, но усетих, че състоянието ми се подобрява. Учителят, който виждаше всичко беше видял моето тежко отравяне и ми помогна със Своята силна мисъл, да оздравея. Макар, че аз не Му казах нищо за болестта си, Той беше разбрал моето тежко положение и ме спаси по невидим начин. Аз разбрах това по внезапното настъпило подобрение след мълчаливата ми среща с Него. Чак тогава аз разбрах с какви незнайни методи Учителят помагаше и спасяваше дори и от смърт. Той ме спаси от смъртта. Как стана всичко това не можах да разбера. Обикновено другите като отидат при Него, започвали да Му говорят: „Тъй Учителю, Тъй Учителю...“ Учителят казваше, че другите се въртели покрай панталона му. Те не са имали туй съзнание, да помислят пред Кого седят. Аз знаех, че стоя пред Господа.