27. БРАТ ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

Между нашите приятели на Изгрева е имало един брат, който всички го знаели брат Цеко. И аз така го знаех, но аз физически с него не съм се виждал. За него знам от разкази на наши приятели, най-вече от разказите на бай Иван. Брат Цеко е бил по професия електротехник. По душа е бил много добър, благоразположен и е обичал да се изразява често в стихотворна, римувана форма. Има няколко куриозни случая с него, които така са интересни и малко така хумористични. Посещава Цеко беседите, които държи Учителят и каквото запомни се мъчи да го приложи. Но така да го приложи, че да спази поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло!“ В една беседа Учителят подчертал, че човек като се храни, трябва вечерята да я прави преди залязване на слънцето и обяснява по-нататък защо. Брат Цеко решава, че трябва да го спази това. Да го спази, но той се прибира вечерно време, след залязване на слънцето. Какво да направи? Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева. Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе. А той не е вечерял. А трябва да вечеря преди залеза на слънцето. Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе. И тогава брат Цеко се качва на едно дърво и там вечеря на дървото. Хем слънцето не е залязло и той го гледа, хем изпълнява показанията на Учителя, хем пък и не пропуска вечерята. Той вечеря. Така той осъществил тая поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло!“

Друг такъв случай е, че някъде в беседата той е чул, че Учителят казва, това е вярно нали, че човек като се храни трябва да се задоволи с 21 залъка, 21 хапки. Да, обаче брат Цеко на едно ядене изядал почти един хляб. А 21 хапки, това е малко, може да е най-много 1/4 хляб. Сега трябва да реши и тая дилема. Да бъдат 21 хапки, но и той трябва да се е нахранил. И как решава дилемата. Взема хляба и го нарязва точно на 21 парчета и всяко парче е една хапка. И така хем брат Цеко се нахранва така както се е хранил досега, хем хапките са точно 21, няма нужда да ги брои. Той ги е преброил предварително. Така решава и тоя проблем.

Друг оригинален случай с него е тоя, че или е било на предсъборни дни или дни преди 22 март или 22 септември, когато нашите приятели са празнували идването на пролетта или идването на есента. Но преди тия дни е имало някаква подготовка в смисъл на това, че се е приготвяла и храна. И нали на такъв един предпразник нашите приятели, които се занимавали в момента с кухнята, са приготвяли храната. М.ежду храната е имало и варено жито. Няколко баки варено жито. Идва обаче Учителят по едно време и казва на сестрите: „Това жито да се изхвърли, защото то не е хубаво“. И те го отделят, продължават си другата работа и след малко идва брат Цеко. И те му казват, че Учителят е казал, че това жито не е хубаво и трябва да го изхвърлим. Виж там, помолили го да го изхвърли. Брат Цеко погледна така житото, опитал го, констатирал, че тая заръка на Учителя може да е вярна, ама той, неговата констатация е, че не трябва да се изхвърли. И вместо да изхвърли житото, взел, пренесъл си го вкъщи, пресипал си го в своите съдове и след това седмици наред ял от това жито и така не го изхвърлили житото, а си го изял.

Може би има и други случки, но аз не се сещам.

Една седмица преди брат Цеко да си замине Учителят го пита: „Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш какъв искаш да станеш?“ И брат Цеко, както обичал да се изразява в скоропоговорки такива, в римувани изрази, казва: „Ами, Учителю, аз искам да се родя като поет, за да измета от света всичката смет!“ Учителят му отговаря: „Добре“. И веднага след това брат Цеко му идва вече по-друга мисъл и вика: „А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик“. А Учителят му отговаря: „А-а, не може, ти вече си избра. Не може“. И една седмица след това, брат Цеко като професионалист в електроснабдяването там се качил на един електрически стълб, някаква повреда да отстрани, обаче вероятно е забравил да изключи електричеството, опира се в жиците и електрическия ток го поразява и той почива. Та една седмица преди това Учителят, вероятно знаейки, че на него му предстои заминаване в другия свят му предлага новата професия, която иска той да заеме в следващия си живот. Така че за брат Цеко знаем в следващия живот какъв ще бъде той, че ще бъде поет, защото той се запознаваше с хората така: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко“.