16. ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НЕБЕСНАТА ХАРМОНИЯ

Учителят свиреше на цигулка. При Него винаги имаше по няколко инструмента. Понеже аз бях станал помощник на лютиера Коста Гнатюк по препоръка на Учителя, затова аз бях онзи на Изгрева, който най-много разбираше от цигулки. Затова Учителят често ме викаше при Него, подаваше ми някой инструмент да го прегледам, да го настроя, да му поставя нови струни, да видя космите на лъка дали са за обръщане и изобщо много неща по цигулките. При тези случаи Галилей Величков, който имаше самочувствие, че е роден цигулар ме ревнуваше много. Но Учителят викаше мен и на мен даваше цигулките да ги преглеждам и стъкмявам, за да бъдат готови за свирене. И затова аз имах освен знанията на лютиер, но бях и цигулар,което ми помагаше много в моята професия.

Сега вие ми показвате няколко снимки на Учителя заснет със Своята цигулка. Трябва да кажа, че тук Учителят специално позира за пред фотографа. Но прави и друго впечатление, което искам да споделя с вас. Освен това, това впечатление аз го имам още от времето на Учителя, когато съм гледал как Той свири. Как Учителят свиреше на цигулка?

Учителят свиреше непринудено. Пръстите на лявата Му ръка така пълзяха по грифа и минаваше от позиция на позиция безпрепятствено. Да кажем, че позициите са 12 примерно. Той минаваше през тях и правеше така: дъра, дъра, дъра, дъра до „магарето“ и после се върне по грифа. Нямаше никакви проблеми. А за мен това беше голям проблем да премина на позициите, макар че имам дълга ръка, дълги пръсти. Аз намирах, че той нямаше проблеми с техниката с лявата си ръка по отношение грифа на цигулката. Обаче аз Го приемах като любител-свирач-цигулар. Възприемах Го, че Той свиреше като любител, че Той задоволяваше някаква своя нужда и че няма проблеми с техниката. Аз съм слушал големи виртуози-цигулари в София - Менухин, Пшихода, Чомпи и др. Като чуя един такъв цигулар-виртуоз, тяхната музика ми звучеше дълго време в ушите. Но Неговата музика, лично на мен ми звучеше само в момента. Да кажем свирим на езерата. Минават години. След десет години, ще ми каже някой човек-музикант от Братството следното: „Атанасе, помниш ли как Учителят ни свиреше на езерата? Още ми звучи тази музика в ушите?“ Да, но аз това нещо не мога да го приема, защото след десет години не ми звучи тази музика. Ето, това е проблема. Когато Той свиреше и аз Го слушах, музиката на Учителя ми звучеше, но на следния ден тя не ми звучеше, какво означава това? Че не съм музикален или че нямам музикална памет? Това означава съвсем друго нещо, което ще го кажа накрая.

Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? Виждаме, че Учителят свири така както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на „магаренцето“, а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири „неправилно“, бих казал неакадемично. Но проблемите на тази лява ръка.с която работи по грифа на цигулката ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни прости и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога за превзема, а Той веднага: дъра, дъра, дъра, дъра танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можах да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царският оркестър на виола, така и в оркестъра на радиото - на виола, а след това станах концерт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар с голямо самочувствие. При цигулковото изкуство е най-трудно владеенето на позициите. Цигулката е водещ инструмент както в оркестър, така и при солово изпълнение и най-големия проблем за всички цигулари е проблема с грифа и позициите на лявата ръка. А Учителят нямаше никакви проблеми и дори бе усвоил и показваше такива неща с лявата си ръка, което не бях виждал и не бях чувал при големите виртуози-цигулари. Но ако покажете тези снимки на специалист-цигулар, ще каже, че това държане на цигулката от Учителя е любителско. Ето тук виждаме една снимка Учителят застанал заедно с Катя Грива. Нещо й говори и показва нещо. Цигулката е обърната. Ето как Той държи този инструмент. Държи го именно за шийката и отзад за подбрадника, а не по тялото, защото ако го пипа ще го омърси. Тук Учителят обяснява на Катя и й показва задната дъска на цигулката. Най-големият белег на един цигулков инструмент е изработката на задната дъска. Тя трябва да е дълбана и ако това е така, това означава, че това е майсторски инструмент. И ако видя, че това е така и просто без да чуя този инструмент ще да кажа, че това е отличен майсторски инструмент. Една от цигулките на Учителя беше наистина майсторска. Историята на тази цигулка е още забулена в тайна и от самият мен. Това не е случайно. Вероятно по този начин тя трябва да се съхрани за следващите поколения като „цигулка на Учителя“.

Аз бях се научил от Коста Гнатюк-лютиера да разглеждам и да възприемам цигулката като живо същество. От Словото на Учителя съм научил много неща за цигулката и за цигулковото изкуство. Това нещо вие можете да си го прочетете сами от беседите. Но накрая аз ще кажа следното:

Песните на Учителя за мен са молитви за човешката душа.

Песните на Учителя са за мен религия за днешния човек, която му е необходима и без която не може. Затова като чуя песен от Учителя тя за мен е храна за човешката душа и извор, от който се пои човешкият дух. Затова тя ми звучи в същият миг, когато аз я чувам, когато я свиря и когато я пея. В този миг аз се сливам с вечността на Небесната хармония. Аз живея само в този миг и чрез него се докосвам до Вечността на Духът. Амин.