10. ОБЩИЯТ ТАВАН НА ДОМА И ТРИТЕ ПЪТЯ НА ИДЕАЛА

Аз познавах Василка Иванова още от гр. Айтос. По-късно тя дойде да живее на ул. „Опълченска“ 66 в дома на Петко Гумнеров. Тук тя помагаше на сестра Гина Гумнерова в домакинството и тя переше дрехите на Учителя. Тук, в тази къща Учителят е престоял до 1928 г. Тази къща е строена по турски тертип, т.е. по турски модел. Сега се казва къща-близнак. Каквото има от едната страна, такова има и от другата страна. Между двора при такива къщи има една малка вратичка наречена „комшулук“, за да може да се преминава от единия двор в другия. Такава вратичка с неостъклено капаче има и на тавана, където покривът е общ. Василка ми разправяше този интересен случай, който се отнася за Георги Димитров, който с майка си, със сестра си и брат си а живели от другата страна, в другата половина на тази къща. Георги Димитров е комунист и е представител на III. Комунистически Интернационал. Според сестра Василка Учителят имал положително отношение към Георги Димитров и специално към комунизма като идея, която граничи с религията като същност. По онова време се започва гонение срещу комунистите и дошли от полицията да го арестуват. Един ден Георги Димитров отваря този капак на тавана и влиза вътре в другата половина от дома при Петко Гумнеров. Слиза долу от тавана, отива при Учителя и Му казва: „Ще може ли да запазите тези материали?“ И му подава една папка с книжа. Учителят извиква Василка и й нарежда: „Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата „Св. Георги“. Двете сестри са готови, а Георги Димитров е преоблечен като жена. Учителят се обръща към него и му казва: „Отиваш веднага в Бургас и оттам през морето за Русия!“ Двете сестри го прекарват през улицата, а на двеста метра го поемат негови другари и го слагат в една затворена кола и го извеждат извън София. Пристига в Бургас, поставят го в една бъчва и по такъв начин той заминава за Русия. Ако беше останал тук, щяха да го убият както това направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява живота на Георги Димитров. Когато Учителят си замина приятелите изпратиха телеграма до Георги Димитров, за да разреши той лично Учителят да бъде погребан на Изгрева. Такова разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота.

След време сестрата на Георги Димитров, която се казваше Елена също бе заплашена от арест и от смъртна присъда. Тя също се прекачва през същия таван, слиза при Учителя и Го моли за защита. Учителят пак нарежда на Василка Иванова, дават й бели дрехи, слагат й бяла кърпа и заедно с още една сестра я извеждат от дома. В онези години сестрите, които са посещавали Учителят обикновено са се обличали с бели рокли и на главите са си слагали бели кърпи или бели шапки. Понеже сезонът е бил такъв, че било студено, Василка си дава палтото, Елена го облича и така я измъкват от вратичката, в която влизат и излизат само последователи на Учителя. В джоба на палтото е имало тефтерче на Василка, в което си е правила и водила бележки от Словото на Учителя. Страхувала се не за палтото, а за бележника, че може да изчезне. Накрая й връщат обратно палтото заедно с бележника, а Елена емигрира за Русия по нелегални пътища. След 9.IX.1944 г. когато комунистите идват на власт, Никола Антов, който бе също комунист и който бе в братския съвет без да пита останалите самоволно подари домът на Петко Гумнеров на властта с цел да се направи музей на Георги Димитров. Когато стана процеса срещу братството 1957/58 г. Василка Иванова отиде при сестрата на Георги Димитров, която заемаше голям държавен пост. Тя беше директор на висшата партийна школа на комунистите. Срещна се с нея и поиска да помогне на Братството при съдебния процес срещу него. А тя отговорила: „За теб, Василке, мога да направя всичко. Мога да наредя да ти дадат апартамент и да го обзаведат. Мога да ти осигуря държавна пенсия като ятак, понеже спаси брат ми и мен. Но за тях, дъновистите, не мога да направя нищо. Тях ги очаква съд“. Василка се изненадала на предложенията на Елена и отвърнала: „Аз това съм го сторила в името на Бога и в името на Учителя, защото да спасиш един човешки живот, това е висше служение пред Бога. Друго такова служение не съществува на земята“. Казала това и си тръгнала. Василка до края на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната си машина, с която си изкарваше прехраната. Ето ви три примера за подражание. Всеки подражава на онова, на което се е посветил.