33. ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Веднъж отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, много ще ви моля, когато трябва да свърша някоя работа на брат или сестра от Ваше име, пратете някой да ми каже, че Учителят го праща. Защото мнозина използват Вашето име като ми казват: „Гради, Учителят каза да ми направиш еди какво си“. Просто не ми оставят никакво свободно време, нали?“ Същите може да лежат по цял ден, обаче идват и искат да им услужа, а те не се сещат, че трябва понякога и те да помагат. Така някой път се налага да почистим салона, но никой не се сеща за това. Веднъж мисля, че беше за Петровден. Салонът трябваше да се изкърпи и боядиса. Брат Христо-брадата, не си спомням повече името му, той беше бояджията, беше много трудолюбив и тих човек. Всички столове бяха в трапезарията, пианото и рояла завити с книги и т.н. Мисля, че наближаваше вече празника, но нямаше кой да почисти салона. А трябваше да бъде готов, нали ще се държи беседа. Аз минах един-два пъти и гледам, никой не се залавя за работа. Слязох в града и вземах три четки за миене на дюшеме, направих една рамка от желязо, сложих дръжка, сложих две-три тухли отгоре и тъй както търкахме някой път мозайките, почнах да търкам най-напред от сцената. Никога не бях виждал друг път салона толкова изцапан. Но брат Христо не беше виновен. Нали трябваше да се направи хубав ремонт на салона. Понеже беше много горещо, аз бях най-напред по риза, но после махнах и нея. По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя). Като минавам, чух Учителят да им казва: „Ние не препоръчваме да се работи голо, ама като няма кой да почисти салона, хайде на брат Гради ще му разрешим“. По едно време, нали трябва да се почистят прозорците? Йордан-шофьора, който имаше работилница на мястото на ген. Стоянови и поправяше някои коли, миеше ги и т.н. пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча. В това време, аз пък нали съм вътре и чистя, гледам, почва да тече вода по стените, които са измазани - под прозорците. По боядисаното станаха черни пътеки. Излязох навън и му викам: „Брат Йордане, извинявай, но това не е автомобил, който да е херметически затворен. Ела да видиш отвътре как тече вода и разваля боядисаното!“ Той обаче не ми обърна внимание и продължи. Аз се прибрах в салона. И тъй като влязох по едно време слушам една сестра изпищя. Като се обърнах, видях сестра Цветана Симеонова,която почистваше картините вън от салона. Брат Йордан не бръсне ни картини, ни мазилка, почва да пръска и картините и по едно време като излизам и по бай Ганювски като му зашлевих един шамар... Той си събира така ръцете, да почне да се боксира, обаче нищо не ми направи и отиде на полянката. Аз си продължих работата, но наблюдавам, дали няма да се върне с някоя тояга. По едно време гледам, той приближи до салона и аз излизам и му казвам: „Брат Йордане, много извинявай, че те ударих така“. А той отговори: „А, няма нищо, аз трябваше да послушам“. Та братя и сестри, така ми е минавал живота през най-хубавите ми години. Случка след случка, преживявания подобни безконечни.

Веднъж Учителят ме извика и каза: „Рекох, трябва да се поправят клозетите, защото са много разнебитени“. Тогава поканих брат Николай Дойнов - брат на Борис Николов, който беше по него време без работа. Той работеше известно време паркет, после малко мозайка, но повече паркет. Той дойде. Решихме с него да поправим най-напред братския клозет, който беше на мястото гдето живееше брат Боев, но отначало, а не там където си замина. Почнахме да поправяме. Чукаме, правим, струваме, трябваше да отлеем и малко бетон, нещо такова, да не изтича водата навън. Идва брат Иванов Манол и се развика: „Какво ще правите?“ Аз му казах, че Учителят е наредил да поправим клозетите. Той се обърна и се провикна: „Ако на Учителя Му трябват клозети, да си ги направи на братското място. Тука забранявам да правите!“ И аз казах на брат Николай, че няма какво да се караме, да се бием, да си вървим. Оттам отидохме при клозетите в траповете, където беше брат Иван-каруцаря. Започнахме там да поправяме. Поработихме, но стана обед ли какво беше, върнахме се и като искахме пак да продължим работата си, изведнъж се появи брат Колю Келифареца. Той живееше наблизо там, а беше много своенравен и като започна да вика, та работата идва до бой. Не можем да се разберем. Чудим се какво да правим. По едно време се обърнах към брат Иван-каруцаря, а брат Лулчев в това време седи от страна и наблюдава без да взема някакво участие. Тогава се обърнах към брат Николай и му казах, да си вземаме багажа и да си вървим. „Тук“, викам, „зад гърба на Колю Келифареца има друга сила...“ Така че и от там се прибрахме. И не си спомням вече, дали беше тогава или по-късно, но казах на Учителя: „Учителю, така и така се случи“. Учителят каза: „Добре“ и нищо повече. Така клозетите останаха непоправени и разнебитени.

Веднъж казах на Учителя: „Учителю, да вземем да изкопаем тука някои канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая? Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива .защото се измъчихте!“ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“. За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня. А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“.

Друг път Учителят прави някой да ме извика и аз отидох при Него. Като отидох, Той ми каза: „Брат, есента вече дойде, пък и зимата идва след нея, а комина ми нещо не е в ред“. Касаеше се за комина в приемната стая. Тя имаше комин, който излизаше от стаята и продължението беше една ламаринена тръба, от която течело. Отговорих: „Добре, Учителю“. Вземах стълба, качих се, направих всичко каквото трябваше и после слязох. И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена. Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло.

За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София. Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет-петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: „Георге, когато ще ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш“. И брат Куртев си казал, какво ли е станало сега и извикал брат Слави и му казал: „Абе ти, я ми кажи, какво стана с водата? Не сме се виждали, не си ми казал?“ И брат Слави, хъка-мъка си казал. Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Брат Куртев му казал: „Ами може ли така, аз те помолих... както и да е“. С това се потвърждават думите на сестра Милка Периклиева, че „Учителят вижда от близо и далеч“.