32. ТОЧНАТА ПРОГНОЗА

Трябва да ви кажа нещо, което се случи през 1941 г. когато бях мобилизиран. Тогава попаднах в село Пет могили. А пък като вегетарианец и отивам по селата, обикновено търсех да си купя мед, яйца и др. работи, защото бях на суха храна и трябваше да си разнообразявам храната. Бакалинът в селото ми казва:“ Абе тука има едни хора, Къневи се казват, търси у тях, те имат всичко“. И аз отидох да ги потърся. Намерих съпругата му. поразговорихме се. Него го нямаше, но той много пъти ми е гостувал в София. Така на много места като пътувам откривам хора подобно на сестра Цветана от Трявна, която беше учителка, пенсионерка. Нали не мога да зная адресите на всички братя от цяла България, кой къде живее? Като излизам от там, нали брата го нямаше, излезе един офицер, така доста нахално ме изгледа, нахока ме и ме изгони. Видял съм се на него нещо съмнителен. Аз понеже нямаше какво друго да кажа, казах, че съм дошъл да си купя малко мед, яйца, нали, не казах, че се познавах с него лично и се върнах. При вечерната проверка, тъкмо се бяхме строили, идва фелдфебела и казва: „Гради, тука един човек те търси“. Отидох, то един наш брат познат по име, но че бил от Пет могили не знаех. Като се поразправихме с него, той ми каза: „Аз този офицер съм го взел в моя дом, но той нито наем ми плаща, нищо, така като гост го имам и трябва да знаеш, че го нахоках много добре“. Казах му: „Това е най-добрия ми приятел от София, но не казах, че си от братството“. А те имаха вършачка и той казал на офицера: „Този човек много пъти ми е помагал да ходим да купуваме части за вършачката, толкова да ми е помагал, а ти да го изгониш!“ След това като отидох втори път, а той иначе беше много симпатичен човек военния, той беше поручик, някакъв командир. Та ме извика и се извинява за случилото се.

Когато се прибрах в поделението, тогава съобщиха по радиото, че Хитлер обявил война на Русия. Мисля, че беше на 22.VI.1941 г. Германците струпаха изведнъж много войски на източния фронт, това беше голяма офанзива и първоначално бързо напредваха като превземаха градове и села. Много жертви дадоха тогава руснаците, жестока беше войната. Не бяха малко и жертвите на германците.

През есента на 1941 г. германските войски бяха пред Москва. Всички с трепет следяхме военните действия. Съществуваше голяма опасност да падне столицата на Русия. По това време и аз бях много смутен и преживявах особено неспокойство. По същото време аз бях в София и сънувах следния сън: Видях едни големи кълбета, като футболни топки в най-различни цветове на дъгата. Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок. Много внушителен беше тоя мой сън и представата за него не ме напущаше. Затова отидох при Учителя и Му разказах съня си. Учителят ме изслуша внимателно и след кратко мълчание ми каза, че тоя сън е пророчески. „Следете, рекох, какво има да стане, какви събития ще последват“.

Не мина много време и във военните действия настъпи обрат. На 5.XII.1941 г. започна офанзива на съветските войски под Москва. Германските войски бяха отхвърлени на стотици километри. Обрачът бе разбит. Силен студ до минус 40 до минус 50 градуса бе сковал немската техника. Германците се оправдаваха с генерал „Зима“, който е на руска страна.

Един ден Учителят каза: „Днес Русия обяви война на Германия“. Каза го на беседа след като няколко месеца германските войски воюваха в подстъпите на Москва. Значи чак тогава Руския национален дух обяви свещената Отечествена война.

Руснаците спечелиха няколко победи и постепенно започнаха да напредват, бавно, но сигурно и всички знаем как стигнаха до Берлин накрая. Те капитулираха.

Братя Къневи бяха няколко души братя. При тях научих и си обясних защо Учителят не ми разреши да си построя къща на първото място, когато бях със свако Слави Тодоров на Изгрева през 1932 г. Ето и обяснението: Учителят препоръчваше на всички братя и сестри от градове и села, които имат възможност, да се групират и да си купят по едно място на Изгрева, да няма чужди хора между братството. Тогава братя Къневи от Пет могили (Новозагорско) решават да закупят едно място, обаче няма кой да го стопанисва мястото. Нали живеят на село и там си работят. А пък се познават добре с брат Епитропов. Затова повикали брат Епитропов, който често им хотел на гости и му предложили да го включат при купуване на мястото. Брат Епитропов по принцип бил съгласен, но казал, че той не може да даде никакви пари. Те му казали, че ще дадат нужната сума, само мястото да бъде на негово име, тъй като те са от село. „Ти знаеш“, казали те, „кога трябва да се копае, кога да се садят дървета, нали живееш на Изгрева“. Той се съгласил. По-късно брат Георги Куртев искал да построи къща и поискал място от брат Епитропов. Последният се чудел какво да прави и най-после решил мястото, което било купено от братята и сестрите от Пет могили, да го дадат на брат Георги Куртев. Учителят като знаел как стоят работите с местата казал, че брат Георги Куртев няма да строи, защото има някакви причини за това. Ние построихме моята барака през 1932 г. На другата година -1933 г., ако се не лъжа, брат Епитропов построи къщата на брат Георги Куртев без да пита никого. По тоя начин брат Куртев имаше къща на на Изгрева на мястото на братята от Пет могили. Това научих едва през 1941 г.