10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА

Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка. Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево.

Още с пристигането си на Рила първата ми работа беше да ида да целуна ръка на Учителя и дори не бях си свалил багажа от рамото и Той ми каза: „Ти нали беше зидар?“ „Да“, казах. „Тук наредих на братята да направят кухня.“ Аз свалих товара, който носех на рамото си и като погледнах видях, че основите не са сложени както трябва и казах: „Учителю, камъните не са наредени добре“. А Той отговори: „Ами ти си майстор, а пък те не разбират, рекох“. Там бяха брат Пеню Ганев, брат Манол Иванов от Варна и др. Зидарията беше суха, не с цимент. Аз се залових да подреждам камъните. Като наближи вечерта брат Димитър Стоянов, когото назовавахме Димитрий, ме повика. Той си беше приготвил широко легло. Посочи ми го и каза: „Ето, тук ще спим двама. Нощем става тук студено“. Той си облече пижама и се покри с юргана. Аз си легнах като се покрих с ямурлучето. Но през нощта заваля дъжд и стана много студено. Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се. На другия ден ми намериха палатка в която да спя. Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“. Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб, сирене и други неща за храна.

Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед. Аз си поприбрах някои работи и се прибрах в палатката. Другите братя, които работеха и те спряха. Учителят по едно време слезе при строежа и като видя, че никой не работи запита: „Какво става, къде е майстора?“ Казват му: „Той се прибра в палатката“.

Аз си бях легнал и си мислех, като се свечери да си тръгна по дерето и да си отида.

По едно време идва брата с когото спяхме в палатката и ми казва: „Учителят те вика“. Отидох при Учителя. Той ме попита: „Какво мислиш да правиш?“ „Ами мисля да си отида, Учителю.“ В тоя момент Учителят се обърна към братята, а те нищо, мълчат. Учителят пак се обърна към мене, като на сцена, и ме запита: „Ти какво ще кажеш?“ Казвам: „Мисля, Учителю, да изберем един брат за отговорник, когото да слушат. Братята искат да работят, но не знаят как, не разбират“. Учителят пак се обръща към тях. Те мълчат.

Тогава се обърна пак към мене и ме попита: „Ти как мислиш да стане това?“ „Аз мога да стана отговорник при следното условие“, отговорих аз. „Първо, аз ще работя само отвътре, второ ще наглеждам отвън и ще поправям ако трябва или ще им казвам какво да правят“. На това Учителят каза: „Ето, брата е съгласен при такива условия да отговаря“. Тогава аз поправих събореното и започнахме отново да градим.

До кухнята имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар. Учителят както стоеше започна да пуща малки камъчета в нея. Сестра Катя Зяпкова като видя как Учителят пуща камъчетата, каза: „Учителю, аз ще направя това, ще затворя дупката“. Обаче в това време Учителят се измести, отиде малко настрана и почна да приказва със събралите се братя и сестри. Добре, но сестра Катя, като искаше да отиде при тях и не можеше да напълни тоя хамбар, сложи една камичка и отиде при групата, която разговаряше с Учителя. На другия ден Учителят дойде да провери какво е направила сестра Катя и тя му каза: „Ето, Учителю, аз напълних дупката“. Тогава аз се обадих: „Нищо не си направила, сестра. Сложи само голямото камъче, а отдолу е празно“. „Как може да ме обиждаш пред Учителя!“, отговори сестра Катя. Тогава аз махнах камъка и казах: „Хайде пущай сега камъчета“. Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва.

Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване. И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме кухнята. Тя заработи.