8. НА ПЪТ КЪМ ИЗГРЕВА

Като мина Великден брат ми трябваше да се върне обратно във Варна. Тогава си помислих: защо да не тръгна с брат си, да го изпратя до Стара Загора и оттам пък да потегля за София. Имах спечелени 1500 лв. пари като работих в Бургас, тъй че ще имам и за пътни и за прекарване на няколко дена. Казвам на мама: „Мамо, аз ще отида да изпратя Наско до Стара Загора и оттам ще ида до София за няколко дена“. Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня? Защо ти са инструменти?“ „Абе нека да си ги взема, може да стане нужда.“ И тръгнахме с брат ми. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София.

Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“. И тъй вземах аз единицата и като стигнах пл. „Йорданка Николова“ нарамих ямурлучето и инструментите и по алеята през гората пристигнах на Изгрева. Тогава Изгрева представляваше една голяма нива на слатинци с бараки. Първото ми впечатление от Изгрева беше бараката на брат Алберт, евреин. Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър. На кого е разбрах, разбира се по-късно. Първия човек когото срещнах на Изгрева беше брат Деветаков. Брат Стефан Деветаков се занимаваше с малки услуги, измазване, изкърпване, някои дърводелски услуги и други. Той имаше една барака, която беше дал под наем на сестра Коньова. В момента той й поставяше печката. Беше неделен ден и аз казах на брат Деветаков, че искам да отида на беседа, да чуя Учителя като говори. Той ми каза: „Остави си багажа тук и иди“. Аз си оставих значи багажа и отидох на беседа.

Сестра Коньова доколкото си спомням беше от Свищов. Беше учителка. Тя живееше с други братя и сестри, но после си построи доста хубава къщичка на мястото където е сега сестра Белева до брат Стоименов. Тя беше много хубав човек. Понеже по-късно станахме съседи моя брат Атанас често й биваше квартирант. Той прекарваше в нейната барака докато тя отсъствува. Мястото където беше построена бараката й бе на един брат, който по-късно го продаваше и аз исках да го купя, но не ми стигаха парите, някъде към двеста хиляди лева. Тогава казах на брат Борис Николов ако може братството да ми услужи с двеста хиляди лева, за да мога да го купя. Аз имах към 500-600 хиляди лева преди да строя инвалидния дом, тъй че можех да го купя. Добре, но те не се съгласиха, като ми казаха, че братството не може да услужва с пари. Добре, но след това брат Стоименов реши да вземе мястото (същото място) за своята племенница. Тогава дадоха двеста и няколко хиляди лева за преместването бараката на с. Коньова на мястото на Македонски срещу виетнамското посолство. А на мен не дадоха. Братство и сестринство в действие. Има и продължение.

Впоследствие същия тоя Македонски изхвърли багажа на сестра Мария Петрова, която живееше във въпросната барака. Два дена ли какво багажа й стоял на открито на дъжда и по едно време той й казал да си прибере багажа в противен случай общината щяла да го прибере по административен път. Чувал съм дори, че същия тоя другар Македонски е ходил в службата на Мария Петрова и искал по служебна линия да я заставят да си прибере багажа.

След свършване на беседата излязох на двора и исках да търся брат Бертоли, брат Борис, да им се обадя, нали ги познавах. Други не познавах още. А народ имаше много. Изведнъж някой ме хвана за ръката и като извика, само гдето не ме удари. После разбрах, че това бил брат Игнат Котаров, който бил дочул нещо и затова ме хванал за ръката. Последния не бил в добри отношения с брат Иван Антонов и понеже аз съм бил застанал до брат Антонов, той помислил, че съм протеже на последния.

После намерих брат Борис на поляната, поговорих с него, понеже той ми беше обещал да ме вземе на работа. Брат Бертоли, който имаше работилница беше фалирал и прекарал известно време в Букурещ, но тъкмо сега се беше завърнал. Като се обадих на брат Борис, той ме запита: „Ами къде ще живееш?“ Казах: „Не зная, не познавам никого“. А зад тяхната къща имаше една барака за въглища. Зимата нали беше минала, бараката беше свободна. Той ми каза: „Ще вземеш да почистиш бараката и ще си сложиш едно легло“. Още на другия ден почистих бараката, облепих я с хартия, както правеха другите, сложих си багажа, едно друго и почти цяло лято прекарах там. Като минаха няколко дена отидох при Учителя. Помислих си, да попитам Учителя какво да предприема. Тогава се запознах с Учителя. Той ме разпитва от къде съм, що съм и т.н. Преди това, още от малък бях чувал за Учителя, за беседите Му, но не бях Го виждал.

И тъй, значи преди Великден се бях запознал с брат Петър Филипов, а след Великден - с Учителя. Това стана през същата 1932 г. Казах на Учителя, че съм сирак от войната, че баща си не помня. Той е убит в 1916 г. и че искам да живея на Изгрева и Той ме запита: „Ами майка ти?“ Казах Му, че като се подредя, ще взема и нея на Изгрева. Че имам и брат в сиропиталището във Варна, че сме двама братя. Значи и него ще взема в София. Учителят ме погледна и каза: „Може да останеш в София“.