НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

9_02 Божият огън и Силите Господни

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Божият огън и Силите Господни"


Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14. Салонът беше нов, чист, приветлив. Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях. След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя. По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си.

Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала. Всички с готовност решихме да отидем. Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка.
На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали. Силна гръмотевица отекна и над нас започна да святка. От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев.

Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг. Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа. Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството?" Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството. Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас.

Впоследствие, когато слънцето изгря и времето се стопли. Ние насядахме на върха и хубаво се стоплихме, след което слязохме при хижата.

На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме. Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване. Тогава Учителят застана на едно място и ние го наобиколихме. Той започна да ни говори. Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето. Учителят продължаваше да говори Словото Си.

Ние се върнахме в София и се разотидохме по домовете си, кой откъдето бе дошъл. Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето. В такива случаи на мъгла и на тъма върху мен, аз протягах ръка, взимах някоя беседа от Учителя и започвах да чета Словото Му. Постепенно Словото Му разсейваше мъглата около мен и в мен и я измиташе навън - слънцето на Словото изгряваше в мен. Това е закон на Словото. "Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят.


През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен. Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх. Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот. Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder